A song. A psalm of the Sons of Korah. For the director of music. According to mahalath leannoth. A maskil of Heman the Ezrahite.
1Lord, you are the God who saves me; day and night I cry out to you.**2May my prayer come before you; turn your ear to my cry.3I am overwhelmed with troubles and my life draws near to death.4I am counted among those who go down to the pit; I am like one without strength.5I am set apart with the dead, like the slain who lie in the grave, whom you remember no more, who are cut off from your care.6You have put me in the lowest pit, in the darkest depths.7Your wrath lies heavily on me; you have overwhelmed me with all your waves.*8You have taken from me my closest friends and have made me repulsive to them. I am confined and cannot escape;9my eyes are dim with grief. I call to you, Lord, every day; I spread out my hands to you.10Do you show your wonders to the dead? Do their spirits rise up and praise you?11Is your love declared in the grave, your faithfulness in Destruction*?12Are your wonders known in the place of darkness, or your righteous deeds in the land of oblivion?13But I cry to you for help, Lord; in the morning my prayer comes before you.14Why, Lord, do you reject me and hide your face from me?15From my youth I have suffered and been close to death; I have borne your terrors and am in despair.16Your wrath has swept over me; your terrors have destroyed me.17All day long they surround me like a flood; they have completely engulfed me.18You have taken from me friend and neighbour – darkness is my closest friend.
Библия, ревизирано издание
Молитва за спасяване от смъртна опасност
(По слав. 87.)
1Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.3Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.4Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,5изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.6Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.7Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)8Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.9Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.)11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти?12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените?13Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.14ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?15От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.16Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.17Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.18Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.