Psalm 78 | New International Version

A maskil of Asaph.

1 My people, hear my teaching; listen to the words of my mouth.*

2 I will open my mouth with a parable; I will utter hidden things, things from of old –

3 things we have heard and known, things our ancestors have told us.

4 We will not hide them from their descendants; we will tell the next generation the praiseworthy deeds of the Lord, his power, and the wonders he has done.

5 He decreed statutes for Jacob and established the law in Israel, which he commanded our ancestors to teach their children,

6 so that the next generation would know them, even the children yet to be born, and they in turn would tell their children.

7 Then they would put their trust in God and would not forget his deeds but would keep his commands.

8 They would not be like their ancestors – a stubborn and rebellious generation, whose hearts were not loyal to God, whose spirits were not faithful to him.

9 The men of Ephraim, though armed with bows, turned back on the day of battle;

10 they did not keep God’s covenant and refused to live by his law.

11 They forgot what he had done, the wonders he had shown them.

12 He did miracles in the sight of their ancestors in the land of Egypt, in the region of Zoan.

13 He divided the sea and led them through; he made the water stand up like a wall.

14 He guided them with the cloud by day and with light from the fire all night.

15 He split the rocks in the wilderness and gave them water as abundant as the seas;

16 he brought streams out of a rocky crag and made water flow down like rivers.

17 But they continued to sin against him, rebelling in the wilderness against the Most High.

18 They wilfully put God to the test by demanding the food they craved.

19 They spoke against God; they said, ‘Can God really spread a table in the wilderness?

20 True, he struck the rock, and water gushed out, streams flowed abundantly, but can he also give us bread? Can he supply meat for his people?’

21 When the Lord heard them, he was furious; his fire broke out against Jacob, and his wrath rose against Israel,

22 for they did not believe in God or trust in his deliverance.

23 Yet he gave a command to the skies above and opened the doors of the heavens;

24 he rained down manna for the people to eat, he gave them the grain of heaven.

25 Human beings ate the bread of angels; he sent them all the food they could eat.

26 He let loose the east wind from the heavens and by his power made the south wind blow.

27 He rained meat down on them like dust, birds like sand on the seashore.

28 He made them come down inside their camp, all around their tents.

29 They ate till they were gorged – he had given them what they craved.

30 But before they turned from what they craved, even while the food was still in their mouths,

31 God’s anger rose against them; he put to death the sturdiest among them, cutting down the young men of Israel.

32 In spite of all this, they kept on sinning; in spite of his wonders, they did not believe.

33 So he ended their days in futility and their years in terror.

34 Whenever God slew them, they would seek him; they eagerly turned to him again.

35 They remembered that God was their Rock, that God Most High was their Redeemer.

36 But then they would flatter him with their mouths, lying to him with their tongues;

37 their hearts were not loyal to him, they were not faithful to his covenant.

38 Yet he was merciful; he forgave their iniquities and did not destroy them. Time after time he restrained his anger and did not stir up his full wrath.

39 He remembered that they were but flesh, a passing breeze that does not return.

40 How often they rebelled against him in the wilderness and grieved him in the wasteland!

41 Again and again they put God to the test; they vexed the Holy One of Israel.

42 They did not remember his power – the day he redeemed them from the oppressor,

43 the day he displayed his signs in Egypt, his wonders in the region of Zoan.

44 He turned their river into blood; they could not drink from their streams.

45 He sent swarms of flies that devoured them, and frogs that devastated them.

46 He gave their crops to the grasshopper, their produce to the locust.

47 He destroyed their vines with hail and their sycamore-figs with sleet.

48 He gave over their cattle to the hail, their livestock to bolts of lightning.

49 He unleashed against them his hot anger, his wrath, indignation and hostility – a band of destroying angels.

50 He prepared a path for his anger; he did not spare them from death but gave them over to the plague.

51 He struck down all the firstborn of Egypt, the firstfruits of manhood in the tents of Ham.

52 But he brought his people out like a flock; he led them like sheep through the wilderness.

53 He guided them safely, so they were unafraid; but the sea engulfed their enemies.

54 And so he brought them to the border of his holy land, to the hill country his right hand had taken.

55 He drove out nations before them and allotted their lands to them as an inheritance; he settled the tribes of Israel in their homes.

56 But they put God to the test and rebelled against the Most High; they did not keep his statutes.

57 Like their ancestors they were disloyal and faithless, as unreliable as a faulty bow.

58 They angered him with their high places; they aroused his jealousy with their idols.

59 When God heard them, he was furious; he rejected Israel completely.

60 He abandoned the tabernacle of Shiloh, the tent he had set up among humans.

61 He sent the ark of his might into captivity, his splendour into the hands of the enemy.

62 He gave his people over to the sword; he was furious with his inheritance.

63 Fire consumed their young men, and their young women had no wedding songs;

64 their priests were put to the sword, and their widows could not weep.

65 Then the Lord awoke as from sleep, as a warrior wakes from the stupor of wine.

66 He beat back his enemies; he put them to everlasting shame.

67 Then he rejected the tents of Joseph, he did not choose the tribe of Ephraim;

68 but he chose the tribe of Judah, Mount Zion, which he loved.

69 He built his sanctuary like the heights, like the earth that he established for ever.

70 He chose David his servant and took him from the sheepfolds;

71 from tending the sheep he brought him to be the shepherd of his people Jacob, of Israel his inheritance.

72 And David shepherded them with integrity of heart; with skilful hands he led them.

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*,

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил;

22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита.

26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък;

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.

32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев!

42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им,

48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии;

49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, –

50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама,

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри;

54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,

60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората,

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.