Psalm 77 | New International Version

For the director of music. For Jeduthun. Of Asaph. A psalm.

1 I cried out to God for help; I cried out to God to hear me. 2 When I was in distress, I sought the Lord; at night I stretched out untiring hands, and I would not be comforted. 3 I remembered you, God, and I groaned; I meditated, and my spirit grew faint.* 4 You kept my eyes from closing; I was too troubled to speak. 5 I thought about the former days, the years of long ago; 6 I remembered my songs in the night. My heart meditated and my spirit asked: 7 ‘Will the Lord reject for ever? Will he never show his favour again? 8 Has his unfailing love vanished for ever? Has his promise failed for all time? 9 Has God forgotten to be merciful? Has he in anger withheld his compassion?’ 10 Then I thought, ‘To this I will appeal: the years when the Most High stretched out his right hand. 11 I will remember the deeds of the Lord; yes, I will remember your miracles of long ago. 12 I will consider all your works and meditate on all your mighty deeds.’ 13 Your ways, God, are holy. What god is as great as our God? 14 You are the God who performs miracles; you display your power among the peoples. 15 With your mighty arm you redeemed your people, the descendants of Jacob and Joseph. 16 The waters saw you, God, the waters saw you and writhed; the very depths were convulsed. 17 The clouds poured down water, the heavens resounded with thunder; your arrows flashed back and forth. 18 Your thunder was heard in the whirlwind, your lightning lit up the world; the earth trembled and quaked. 19 Your path led through the sea, your way through the mighty waters, though your footprints were not seen. 20 You led your people like a flock by the hand of Moses and Aaron.

Библия, ревизирано издание

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)

1 За първия певец, по Едутун*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. 2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. 3 Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) 4 Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам. 5 Размислих за древните дни, за годините на старите времена. 6 Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва: 7 Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение? 8 Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? 9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.) 10 Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. 11 Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, 12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям. 13 Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? 14 Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си. 15 Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.) 16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. 17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. 18 Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. 19 През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха. 20 Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

Psalm 77 | New International Version Библия, ревизирано издание

For the director of music. For Jeduthun. Of Asaph. A psalm.

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)