1These are the names of the sons of Israel who went to Egypt with Jacob, each with his family:2Reuben, Simeon, Levi and Judah;3Issachar, Zebulun and Benjamin;4Dan and Naphtali; Gad and Asher.5The descendants of Jacob numbered seventy[1] in all; Joseph was already in Egypt. (Ge 46:27; Ac 7:14)6Now Joseph and all his brothers and all that generation died,7but the Israelites were exceedingly fruitful; they multiplied greatly, increased in numbers and became so numerous that the land was filled with them.8Then a new king, to whom Joseph meant nothing, came to power in Egypt.9‘Look,’ he said to his people, ‘the Israelites have become far too numerous for us.10Come, we must deal shrewdly with them or they will become even more numerous and, if war breaks out, will join our enemies, fight against us and leave the country.’11So they put slave masters over them to oppress them with forced labour, and they built Pithom and Rameses as store cities for Pharaoh.12But the more they were oppressed, the more they multiplied and spread; so the Egyptians came to dread the Israelites13and worked them ruthlessly.14They made their lives bitter with harsh labour in brick and mortar and with all kinds of work in the fields; in all their harsh labour, the Egyptians worked them ruthlessly.15The king of Egypt said to the Hebrew midwives, whose names were Shiphrah and Puah,16‘When you are helping the Hebrew women during childbirth on the delivery stool, if you see that the baby is a boy, kill him; but if it is a girl, let her live.’17The midwives, however, feared God and did not do what the king of Egypt had told them to do; they let the boys live.18Then the king of Egypt summoned the midwives and asked them, ‘Why have you done this? Why have you let the boys live?’19The midwives answered Pharaoh, ‘Hebrew women are not like Egyptian women; they are vigorous and give birth before the midwives arrive.’20So God was kind to the midwives and the people increased and became even more numerous.21And because the midwives feared God, he gave them families of their own.22Then Pharaoh gave this order to all his people: ‘Every Hebrew boy that is born you must throw into the Nile, but let every girl live.’
1Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (Ge 46:8; Ex 6:14)2Рувим, Симеон, Левий и Юда,3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (Ge 46:26; Ge 46:27; De 10:22)6И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (Ge 50:26; Ac 7:15)7А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. (Ge 46:3; De 26:5; Ps 105:24; Ac 7:17)8Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (Ac 7:18)9Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (Ps 105:24)10нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (Job 5:13; Ps 10:2; Ps 83:3; Ps 83:4; Ps 105:25; Pr 16:25; Pr 21:30; Ac 7:19)11Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. (Ge 15:13; Ge 47:11; Ex 2:11; Ex 3:7; Ex 5:4; Ex 5:5; De 26:6; Ps 81:6)12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (Ex 2:23; Ex 6:9; Nu 20:15; Ps 81:6; Ac 7:19; Ac 7:34)15При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (Pr 16:6; Da 3:16; Da 3:18; Da 6:13; Ac 5:29)18Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (Jos 2:4; 2Sa 17:19; 2Sa 17:20)20Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (Pr 11:18; Ec 8:12; Isa 3:10; Heb 6:10)21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (1Sa 2:35; 2Sa 7:11; 2Sa 7:13; 2Sa 7:27; 2Sa 7:29; 1Ki 2:24; 1Ki 11:38; Ps 127:1)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (Ac 7:19)