Lukas 19 | New International Version

Zacchaeus the tax collector

1 Jesus entered Jericho and was passing through. 2 A man was there by the name of Zacchaeus; he was a chief tax collector and was wealthy. 3 He wanted to see who Jesus was, but because he was short he could not see over the crowd. 4 So he ran ahead and climbed a sycamore-fig tree to see him, since Jesus was coming that way. 5 When Jesus reached the spot, he looked up and said to him, ‘Zacchaeus, come down immediately. I must stay at your house today.’ 6 So he came down at once and welcomed him gladly. 7 All the people saw this and began to mutter, ‘He has gone to be the guest of a sinner.’ 8 But Zacchaeus stood up and said to the Lord, ‘Look, Lord! Here and now I give half of my possessions to the poor, and if I have cheated anybody out of anything, I will pay back four times the amount.’ 9 Jesus said to him, ‘Today salvation has come to this house, because this man, too, is a son of Abraham. 10 For the Son of Man came to seek and to save the lost.’

The parable of the ten minas

11 While they were listening to this, he went on to tell them a parable, because he was near Jerusalem and the people thought that the kingdom of God was going to appear at once. 12 He said: ‘A man of noble birth went to a distant country to have himself appointed king and then to return. 13 So he called ten of his servants and gave them ten minas.* “Put this money to work,” he said, “until I come back.” 14 ‘But his subjects hated him and sent a delegation after him to say, “We don’t want this man to be our king.” 15 ‘He was made king, however, and returned home. Then he sent for the servants to whom he had given the money, in order to find out what they had gained with it. 16 ‘The first one came and said, “Sir, your mina has earned ten more.” 17 ‘ “Well done, my good servant!” his master replied. “Because you have been trustworthy in a very small matter, take charge of ten cities.” 18 ‘The second came and said, “Sir, your mina has earned five more.” 19 ‘His master answered, “You take charge of five cities.” 20 ‘Then another servant came and said, “Sir, here is your mina; I have kept it laid away in a piece of cloth. 21 I was afraid of you, because you are a hard man. You take out what you did not put in and reap what you did not sow.” 22 ‘His master replied, “I will judge you by your own words, you wicked servant! You knew, did you, that I am a hard man, taking out what I did not put in, and reaping what I did not sow? 23 Why then didn’t you put my money on deposit, so that when I came back, I could have collected it with interest?” 24 ‘Then he said to those standing by, “Take his mina away from him and give it to the one who has ten minas.” 25 ‘ “Sir,” they said, “he already has ten!” 26 ‘He replied, “I tell you that to everyone who has, more will be given, but as for the one who has nothing, even what they have will be taken away. 27 But those enemies of mine who did not want me to be king over them – bring them here and kill them in front of me.” ’

Jesus comes to Jerusalem as king

28 After Jesus had said this, he went on ahead, going up to Jerusalem. 29 As he approached Bethphage and Bethany at the hill called the Mount of Olives, he sent two of his disciples, saying to them, 30 ‘Go to the village ahead of you, and as you enter it, you will find a colt tied there, which no-one has ever ridden. Untie it and bring it here. 31 If anyone asks you, “Why are you untying it?” say, “The Lord needs it.” ’ 32 Those who were sent ahead went and found it just as he had told them. 33 As they were untying the colt, its owners asked them, ‘Why are you untying the colt?’ 34 They replied, ‘The Lord needs it.’ 35 They brought it to Jesus, threw their cloaks on the colt and put Jesus on it. 36 As he went along, people spread their cloaks on the road. 37 When he came near the place where the road goes down the Mount of Olives, the whole crowd of disciples began joyfully to praise God in loud voices for all the miracles they had seen: 38 ‘Blessed is the king who comes in the name of the Lord!’ ‘Peace in heaven and glory in the highest!’ 39 Some of the Pharisees in the crowd said to Jesus, ‘Teacher, rebuke your disciples!’ 40 ‘I tell you,’ he replied, ‘if they keep quiet, the stones will cry out.’ 41 As he approached Jerusalem and saw the city, he wept over it 42 and said, ‘If you, even you, had only known on this day what would bring you peace – but now it is hidden from your eyes. 43 The days will come upon you when your enemies will build an embankment against you and encircle you and hem you in on every side. 44 They will dash you to the ground, you and the children within your walls. They will not leave one stone on another, because you did not recognise the time of God’s coming to you.’

Jesus at the temple

45 When Jesus entered the temple courts, he began to drive out those who were selling. 46 ‘It is written,’ he said to them, ‘ “My house will be a house of prayer”; but you have made it “a den of robbers”. ’ 47 Every day he was teaching at the temple. But the chief priests, the teachers of the law and the leaders among the people were trying to kill him. 48 Yet they could not find any way to do it, because all the people hung on his words.

Библия, ревизирано издание

Обръщението на Закхей

1 След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града. 2 И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат, 3 искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст. 4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти. 6 И той побърза да слезе и Го прие с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек. 8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно. 9 И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Притча за десетте слуги

11 И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. 13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас. 15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване. 16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа, 21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси. 25 (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен. 28 И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим.

Тържественото влизане в Йерусалим

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал. 33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето? 34 А те отвърнаха: На Господа трябва. 35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. 36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. 37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха: 38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините! 39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. 41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред 44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен. 45 И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше:

Изгонването на търговците от храма

46 Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“. 47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят. 48 Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.

Lukas 19 | New International Version Библия, ревизирано издание