Lukas 20 | New International Version

The authority of Jesus questioned

1 One day as Jesus was teaching the people in the temple courts and proclaiming the good news, the chief priests and the teachers of the law, together with the elders, came up to him. 2 ‘Tell us by what authority you are doing these things,’ they said. ‘Who gave you this authority?’ 3 He replied, ‘I will also ask you a question. Tell me: 4 John’s baptism – was it from heaven, or of human origin?’ 5 They discussed it among themselves and said, ‘If we say, “From heaven,” he will ask, “Why didn’t you believe him?” 6 But if we say, “Of human origin,” all the people will stone us, because they are persuaded that John was a prophet.’ 7 So they answered, ‘We don’t know where it was from.’ 8 Jesus said, ‘Neither will I tell you by what authority I am doing these things.’

The parable of the tenants

9 He went on to tell the people this parable: ‘A man planted a vineyard, rented it to some farmers and went away for a long time. 10 At harvest time he sent a servant to the tenants so they would give him some of the fruit of the vineyard. But the tenants beat him and sent him away empty-handed. 11 He sent another servant, but that one also they beat and treated shamefully and sent away empty-handed. 12 He sent still a third, and they wounded him and threw him out. 13 ‘Then the owner of the vineyard said, “What shall I do? I will send my son, whom I love; perhaps they will respect him.” 14 ‘But when the tenants saw him, they talked the matter over. “This is the heir,” they said. “Let’s kill him, and the inheritance will be ours.” 15 So they threw him out of the vineyard and killed him. ‘What then will the owner of the vineyard do to them? 16 He will come and kill those tenants and give the vineyard to others.’ When the people heard this, they said, ‘God forbid!’ 17 Jesus looked directly at them and asked, ‘Then what is the meaning of that which is written: ‘ “The stone the builders rejected has become the cornerstone”? 18 Everyone who falls on that stone will be broken to pieces; anyone on whom it falls will be crushed.’ 19 The teachers of the law and the chief priests looked for a way to arrest him immediately, because they knew he had spoken this parable against them. But they were afraid of the people.

Paying taxes to Caesar

20 Keeping a close watch on him, they sent spies, who pretended to be sincere. They hoped to catch Jesus in something he said, so that they might hand him over to the power and authority of the governor. 21 So the spies questioned him: ‘Teacher, we know that you speak and teach what is right, and that you do not show partiality but teach the way of God in accordance with the truth. 22 Is it right for us to pay taxes to Caesar or not?’ 23 He saw through their duplicity and said to them, 24 ‘Show me a denarius. Whose image and inscription are on it?’ ‘Caesar’s,’ they replied. 25 He said to them, ‘Then give back to Caesar what is Caesar’s, and to God what is God’s.’ 26 They were unable to trap him in what he had said there in public. And astonished by his answer, they became silent.

The resurrection and marriage

27 Some of the Sadducees, who say there is no resurrection, came to Jesus with a question. 28 ‘Teacher,’ they said, ‘Moses wrote for us that if a man’s brother dies and leaves a wife but no children, the man must marry the widow and raise up offspring for his brother. 29 Now there were seven brothers. The first one married a woman and died childless. 30 The second 31 and then the third married her, and in the same way the seven died, leaving no children. 32 Finally, the woman died too. 33 Now then, at the resurrection whose wife will she be, since the seven were married to her?’ 34 Jesus replied, ‘The people of this age marry and are given in marriage. 35 But those who are considered worthy of taking part in the age to come and in the resurrection from the dead will neither marry nor be given in marriage, 36 and they can no longer die; for they are like the angels. They are God’s children, since they are children of the resurrection. 37 But in the account of the burning bush, even Moses showed that the dead rise, for he calls the Lord “the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob”. 38 He is not the God of the dead, but of the living, for to him all are alive.’ 39 Some of the teachers of the law responded, ‘Well said, teacher!’ 40 And no-one dared to ask him any more questions.

Whose son is the Messiah?

41 Then Jesus said to them, ‘Why is it said that the Messiah is the son of David? 42 David himself declares in the Book of Psalms: ‘ “The Lord said to my Lord: ‘Sit at my right hand 43 until I make your enemies a footstool for your feet.’ ” 44 David calls him “Lord.” How then can he be his son?’

Warning against the teachers of the law

45 While all the people were listening, Jesus said to his disciples, 46 ‘Beware of the teachers of the law. They like to walk around in flowing robes and love to be greeted with respect in the market-places and have the most important seats in the synagogues and the places of honour at banquets. 47 They devour widows’ houses and for a show make lengthy prayers. These men will be punished most severely.’

Библия, ревизирано издание

За властта на Исус Христос

1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? 3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? 5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте? 6 Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7 И отговориха, че не знаят откъде беше. 8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Притча за злите земеделци

9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. 10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен. 11 Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат. 14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. 15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде! 17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат*, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.

За плащането на данък на императора

20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; 22 право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не? 23 А Той разбра лукавството им и им каза: 24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря. 25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. 26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

За възкресението на мъртвите

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха: 28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“ 29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен. 30 И вторият, и третият я взеха; 31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; 35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога. 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 41 Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син? 42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, 43 докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ 44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син? 45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията, 47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

Lukas 20 | New International Version Библия, ревизирано издание