Lukas 18 | New International Version

The parable of the persistent widow

1 Then Jesus told his disciples a parable to show them that they should always pray and not give up. 2 He said: ‘In a certain town there was a judge who neither feared God nor cared what people thought. 3 And there was a widow in that town who kept coming to him with the plea, “Grant me justice against my adversary.” 4 ‘For some time he refused. But finally he said to himself, “Even though I don’t fear God or care what people think, 5 yet because this widow keeps bothering me, I will see that she gets justice, so that she won’t eventually come and attack me!” ’ 6 And the Lord said, ‘Listen to what the unjust judge says. 7 And will not God bring about justice for his chosen ones, who cry out to him day and night? Will he keep putting them off? 8 I tell you, he will see that they get justice, and quickly. However, when the Son of Man comes, will he find faith on the earth?’

The parable of the Pharisee and the tax collector

9 To some who were confident of their own righteousness and looked down on everyone else, Jesus told this parable: 10 ‘Two men went up to the temple to pray, one a Pharisee and the other a tax collector. 11 The Pharisee stood by himself and prayed: “God, I thank you that I am not like other people – robbers, evildoers, adulterers – or even like this tax collector. 12 I fast twice a week and give a tenth of all I get.” 13 ‘But the tax collector stood at a distance. He would not even look up to heaven, but beat his breast and said, “God, have mercy on me, a sinner.” 14 ‘I tell you that this man, rather than the other, went home justified before God. For all those who exalt themselves will be humbled, and those who humble themselves will be exalted.’

The little children and Jesus

15 People were also bringing babies to Jesus for him to place his hands on them. When the disciples saw this, they rebuked them. 16 But Jesus called the children to him and said, ‘Let the little children come to me, and do not hinder them, for the kingdom of God belongs to such as these. 17 Truly I tell you, anyone who will not receive the kingdom of God like a little child will never enter it.’

The rich and the kingdom of God

18 A certain ruler asked him, ‘Good teacher, what must I do to inherit eternal life?’ 19 ‘Why do you call me good?’ Jesus answered. ‘No-one is good – except God alone. 20 You know the commandments: “You shall not commit adultery, you shall not murder, you shall not steal, you shall not give false testimony, honour your father and mother.”*’ 21 ‘All these I have kept since I was a boy,’ he said. 22 When Jesus heard this, he said to him, ‘You still lack one thing. Sell everything you have and give to the poor, and you will have treasure in heaven. Then come, follow me.’ 23 When he heard this, he became very sad, because he was very wealthy. 24 Jesus looked at him and said, ‘How hard it is for the rich to enter the kingdom of God! 25 Indeed, it is easier for a camel to go through the eye of a needle than for someone who is rich to enter the kingdom of God.’ 26 Those who heard this asked, ‘Who then can be saved?’ 27 Jesus replied, ‘What is impossible with man is possible with God.’ 28 Peter said to him, ‘We have left all we had to follow you!’ 29 ‘Truly I tell you,’ Jesus said to them, ‘no-one who has left home or wife or brothers or sisters or parents or children for the sake of the kingdom of God 30 will fail to receive many times as much in this age, and in the age to come eternal life.’

Jesus predicts his death a third time

31 Jesus took the Twelve aside and told them, ‘We are going up to Jerusalem, and everything that is written by the prophets about the Son of Man will be fulfilled. 32 He will be handed over to the Gentiles. They will mock him, insult him and spit on him; 33 they will flog him and kill him. On the third day he will rise again.’ 34 The disciples did not understand any of this. Its meaning was hidden from them, and they did not know what he was talking about.

A blind beggar receives his sight

35 As Jesus approached Jericho, a blind man was sitting by the roadside begging. 36 When he heard the crowd going by, he asked what was happening. 37 They told him, ‘Jesus of Nazareth is passing by.’ 38 He called out, ‘Jesus, Son of David, have mercy on me!’ 39 Those who led the way rebuked him and told him to be quiet, but he shouted all the more, ‘Son of David, have mercy on me!’ 40 Jesus stopped and ordered the man to be brought to him. When he came near, Jesus asked him, 41 ‘What do you want me to do for you?’ ‘Lord, I want to see,’ he replied. 42 Jesus said to him, ‘Receive your sight; your faith has healed you.’ 43 Immediately he received his sight and followed Jesus, praising God. When all the people saw it, they also praised God.

Библия, ревизирано издание

Притча за неправедния съдия

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: 2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? 9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.

Исус Христос благославя децата

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. 16 Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

За опасностите от богатството

18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? 19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“. 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. 23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме. 29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, 30 който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот.

Трето предсказание за страданията и възкресението

31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше.

Излекуването на слепия в Йерихон

35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това. 37 Казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита: 41 Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.

Lukas 18 | New International Version Библия, ревизирано издание