1Then the Lord said to Moses, ‘Go to Pharaoh and say to him, “This is what the Lord, the God of the Hebrews, says: ‘Let my people go, so that they may worship me.’2If you refuse to let them go and continue to hold them back,3the hand of the Lord will bring a terrible plague on your livestock in the field – on your horses, donkeys and camels and on your cattle, sheep and goats.4But the Lord will make a distinction between the livestock of Israel and that of Egypt, so that no animal belonging to the Israelites will die.” ’5The Lord set a time and said, ‘Tomorrow the Lord will do this in the land.’6And the next day the Lord did it: all the livestock of the Egyptians died, but not one animal belonging to the Israelites died.7Pharaoh investigated and found that not even one of the animals of the Israelites had died. Yet his heart was unyielding and he would not let the people go.
The plague of boils
8Then the Lord said to Moses and Aaron, ‘Take handfuls of soot from a furnace and let Moses toss it into the air in the presence of Pharaoh.9It will become fine dust over the whole land of Egypt, and festering boils will break out on people and animals throughout the land.’10So they took soot from a furnace and stood before Pharaoh. Moses tossed it into the air, and festering boils broke out on people and animals.11The magicians could not stand before Moses because of the boils that were on them and on all the Egyptians.12But the Lord hardened Pharaoh’s heart and he would not listen to Moses and Aaron, just as the Lord had said to Moses.
The plague of hail
13Then the Lord said to Moses, ‘Get up early in the morning, confront Pharaoh and say to him, “This is what the Lord, the God of the Hebrews, says: let my people go, so that they may worship me,14or this time I will send the full force of my plagues against you and against your officials and your people, so you may know that there is no-one like me in all the earth.15For by now I could have stretched out my hand and struck you and your people with a plague that would have wiped you off the earth.16But I have raised you up* for this very purpose, that I might show you my power and that my name might be proclaimed in all the earth.17You still set yourself against my people and will not let them go.18Therefore, at this time tomorrow I will send the worst hailstorm that has ever fallen on Egypt, from the day it was founded till now.19Give an order now to bring your livestock and everything you have in the field to a place of shelter, because the hail will fall on every person and animal that has not been brought in and is still out in the field, and they will die.” ’20Those officials of Pharaoh who feared the word of the Lord hurried to bring their slaves and their livestock inside.21But those who ignored the word of the Lord left their slaves and livestock in the field.22Then the Lord said to Moses, ‘Stretch out your hand towards the sky so that hail will fall all over Egypt – on people and animals and on everything growing in the fields of Egypt.’23When Moses stretched out his staff towards the sky, the Lord sent thunder and hail, and lightning flashed down to the ground. So the Lord rained hail on the land of Egypt;24hail fell and lightning flashed back and forth. It was the worst storm in all the land of Egypt since it had become a nation.25Throughout Egypt hail struck everything in the fields – both people and animals; it beat down everything growing in the fields and stripped every tree.26The only place it did not hail was the land of Goshen, where the Israelites were.27Then Pharaoh summoned Moses and Aaron. ‘This time I have sinned,’ he said to them. ‘The Lord is in the right, and I and my people are in the wrong.28Pray to the Lord, for we have had enough thunder and hail. I will let you go; you don’t have to stay any longer.’29Moses replied, ‘When I have gone out of the city, I will spread out my hands in prayer to the Lord. The thunder will stop and there will be no more hail, so you may know that the earth is the Lord’s.30But I know that you and your officials still do not fear the Lord God.’31(The flax and barley were destroyed, since the barley was in the ear and the flax was in bloom.32The wheat and spelt, however, were not destroyed, because they ripen later.)33Then Moses left Pharaoh and went out of the city. He spread out his hands towards the Lord; the thunder and hail stopped, and the rain no longer poured down on the land.34When Pharaoh saw that the rain and hail and thunder had stopped, he sinned again: he and his officials hardened their hearts.35So Pharaoh’s heart was hard and he would not let the Israelites go, just as the Lord had said through Moses.
Библия, ревизирано издание
1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.2Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,3ръката на ГОСПОДА ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.4И ГОСПОД ще постави преграда между Израилевия и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре.5И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.6На другия ден ГОСПОД стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.7Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.8Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;9и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.10И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.11А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.12Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както ГОСПОД беше предсказал на Моисей.13След това ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.14Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.15Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.16Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.17Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?18Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.19И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.20И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което ГОСПОД каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;21а който не обърна внимание на казаното от ГОСПОДА, остави слугите и добитъка си по полето.22Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.23Моисей простря жезъла си към небето и ГОСПОД прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; ГОСПОД изпрати градушка по Египетската земя.24Така имаше град и огън, размесен с града – град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.25В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.26Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град.27Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.28Помолете се на ГОСПОДА, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.29А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към ГОСПОДА и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е ГОСПОДЕН.30Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от ГОСПОДА Бога.31(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;32но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)33И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към ГОСПОДА; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.34Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.35Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както ГОСПОД беше говорил чрез Моисей.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.