1Then the Lord said to Moses, ‘Go to Pharaoh, for I have hardened his heart and the hearts of his officials so that I may perform these signs of mine among them2that you may tell your children and grandchildren how I dealt harshly with the Egyptians and how I performed my signs among them, and that you may know that I am the Lord.’3So Moses and Aaron went to Pharaoh and said to him, ‘This is what the Lord, the God of the Hebrews, says: “How long will you refuse to humble yourself before me? Let my people go, so that they may worship me.4If you refuse to let them go, I will bring locusts into your country tomorrow.5They will cover the face of the ground so that it cannot be seen. They will devour what little you have left after the hail, including every tree that is growing in your fields.6They will fill your houses and those of all your officials and all the Egyptians – something neither your parents nor your ancestors have ever seen from the day they settled in this land till now.” ’ Then Moses turned and left Pharaoh.7Pharaoh’s officials said to him, ‘How long will this man be a snare to us? Let the people go, so that they may worship the Lord their God. Do you not yet realise that Egypt is ruined?’8Then Moses and Aaron were brought back to Pharaoh. ‘Go, worship the Lord your God,’ he said. ‘But tell me who will be going.’9Moses answered, ‘We will go with our young and our old, with our sons and our daughters, and with our flocks and herds, because we are to celebrate a festival to the Lord.’10Pharaoh said, ‘The Lord be with you – if I let you go, along with your women and children! Clearly you are bent on evil.*11No! Let only the men go and worship the Lord, since that’s what you have been asking for.’ Then Moses and Aaron were driven out of Pharaoh’s presence.12And the Lord said to Moses, ‘Stretch out your hand over Egypt so that locusts swarm over the land and devour everything growing in the fields, everything left by the hail.’13So Moses stretched out his staff over Egypt, and the Lord made an east wind blow across the land all that day and all that night. By morning the wind had brought the locusts;14they invaded all Egypt and settled down in every area of the country in great numbers. Never before had there been such a plague of locusts, nor will there ever be again.15They covered all the ground until it was black. They devoured all that was left after the hail – everything growing in the fields and the fruit on the trees. Nothing green remained on tree or plant in all the land of Egypt.16Pharaoh quickly summoned Moses and Aaron and said, ‘I have sinned against the Lord your God and against you.17Now forgive my sin once more and pray to the Lord your God to take this deadly plague away from me.’18Moses then left Pharaoh and prayed to the Lord.19And the Lord changed the wind to a very strong west wind, which caught up the locusts and carried them into the Red Sea.* Not a locust was left anywhere in Egypt.20But the Lord hardened Pharaoh’s heart, and he would not let the Israelites go.
The plague of darkness
21Then the Lord said to Moses, ‘Stretch out your hand towards the sky so that darkness spreads over Egypt – darkness that can be felt.’22So Moses stretched out his hand towards the sky, and total darkness covered all Egypt for three days.23No-one could see anyone else or move about for three days. Yet all the Israelites had light in the places where they lived.24Then Pharaoh summoned Moses and said, ‘Go, worship the Lord. Even your women and children may go with you; only leave your flocks and herds behind.’25But Moses said, ‘You must allow us to have sacrifices and burnt offerings to present to the Lord our God.26Our livestock too must go with us; not a hoof is to be left behind. We have to use some of them in worshipping the Lord our God, and until we get there we will not know what we are to use to worship the Lord.’27But the Lord hardened Pharaoh’s heart, and he was not willing to let them go.28Pharaoh said to Moses, ‘Get out of my sight! Make sure you do not appear before me again! The day you see my face you will die.’29‘Just as you say,’ Moses replied. ‘I will never appear before you again.’
Библия, ревизирано издание
1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона, защото Аз закоравих и сърцето на служителите му, за да покажа тези Мои знамения между тях2и за да разказваш на сина си и на внука си това, което направих с египтяните, и знаменията, които показах между тях, за да познаете, че Аз съм ГОСПОД.3Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и му казаха: Така говори ГОСПОД, Бог на евреите: Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни народа Ми, за да Ми послужат.4Защото, ако откажеш да пуснеш народа Ми, утре ще докарам скакалци в пределите ти;5те ще покрият лицето на земята, така че да не може човек да види земята, и ще унищожат останалото, което оцелее, това, което ви остава от градушката, и ще изядат всичките дървета, които растат по полетата ви,6и ще се напълнят с тях къщите ти и къщите на всичките ти служители, и къщите на всички египтяни – нещо, което не са видели нито бащите ти, нито дедите ти, откакто са съществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна и излезе от двореца на фараона.7Тогава служителите на фараона му казаха: Докога ще ни бъде примка този човек? Пусни ги да послужат на Йехова, своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет загива?8Тогава пак доведоха Моисей и Аарон при фараона, който им каза: Идете, послужете на Йехова, вашия Бог, но точно кои ще отидат?9А Моисей отговори: Ще отидем с младите и старите, със синовете и дъщерите, с овцете и говедата ще отидем, защото трябва да отпразнуваме празник на Йехова.10Тогава фараонът им каза: Нека Йехова бъде с вас, дори ако ви пусна с челядта ви. Но внимавайте, защото имате лоши намерения.11Не съм съгласен; идете сега вие, мъжете, и послужете на Йехова, защото това поискахте. И ги изгониха от фараоновия дворец.12Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изядат цялата трева на земята, всичко, което оцеля от градушката.13И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; а ГОСПОД изпрати източен вятър на земята през целия онзи ден и цялата нощ и на сутринта източният вятър докара скакалците.14И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя и нападнаха по всички египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.15Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня, и изядоха цялата трева в страната и всички плодове на дърветата, които бяха оцелели от градушката; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.16Тогава фараонът бързо повика Моисей и Аарон и каза: Съгреших пред Йехова, вашия Бог, и пред вас.17Но сега прости, моля, греха ми само този път и се помолете на Йехова, вашия Бог, само да отмахне от мене тази смърт.18И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на ГОСПОДА.19И ГОСПОД промени посоката на вятъра, като докара много силен западен вятър, който вдигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана нито един скакалец по всички египетски предели.20Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.21Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя – тъмнина, която е толкова гъста, че може да се пипа.22Моисей протегна ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дни.23Хората не се виждаха един друг и за три дни никой не можа да помръдне от мястото си, но в жилищата на всички израилтяни беше светло.24Тогава фараонът повика Моисей и каза: Идете и се поклонете на Йехова; само овцете ви и говедата ви нека останат; а семействата ви нека отидат с вас.25Но Моисей отговори: Обаче ти трябва да ни позволиш да извършим и жертвоприношения и всеизгаряния, за да пожертваме на ГОСПОДА, нашия Бог;26така че и добитъкът ни ще дойде с нас; няма да остане зад нас нито едно животно, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертваме на ГОСПОДА, нашия Бог; и когато пристигнем там, няма да има с какво да послужим на ГОСПОДА.27Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не склони да ги пусне.28Тогава фараонът каза на Моисей: Махни се от мене; не искам повече да виждаш лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.29А Моисей отговори: Право казваш; няма да видя вече лицето ти.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.