Apostelgeschichte 7 | New International Version

Stephen’s speech to the Sanhedrin

1 Then the high priest asked Stephen, ‘Are these charges true?’ 2 To this he replied: ‘Brothers and fathers, listen to me! The God of glory appeared to our father Abraham while he was still in Mesopotamia, before he lived in Harran. 3 “Leave your country and your people,” God said, “and go to the land I will show you.” 4 ‘So he left the land of the Chaldeans and settled in Harran. After the death of his father, God sent him to this land where you are now living. 5 He gave him no inheritance here, not even enough ground to set his foot on. But God promised him that he and his descendants after him would possess the land, even though at that time Abraham had no child. 6 God spoke to him in this way: “For four hundred years your descendants will be strangers in a country not their own, and they will be enslaved and ill-treated. 7 But I will punish the nation they serve as slaves,” God said, “and afterwards they will come out of that country and worship me in this place.” 8 Then he gave Abraham the covenant of circumcision. And Abraham became the father of Isaac and circumcised him eight days after his birth. Later Isaac became the father of Jacob, and Jacob became the father of the twelve patriarchs. 9 ‘Because the patriarchs were jealous of Joseph, they sold him as a slave into Egypt. But God was with him 10 and rescued him from all his troubles. He gave Joseph wisdom and enabled him to gain the goodwill of Pharaoh king of Egypt. So Pharaoh made him ruler over Egypt and all his palace. 11 ‘Then a famine struck all Egypt and Canaan, bringing great suffering, and our ancestors could not find food. 12 When Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent our forefathers on their first visit. 13 On their second visit, Joseph told his brothers who he was, and Pharaoh learned about Joseph’s family. 14 After this, Joseph sent for his father Jacob and his whole family, seventy-five in all. 15 Then Jacob went down to Egypt, where he and our ancestors died. 16 Their bodies were brought back to Shechem and placed in the tomb that Abraham had bought from the sons of Hamor at Shechem for a certain sum of money. 17 ‘As the time drew near for God to fulfil his promise to Abraham, the number of our people in Egypt had greatly increased. 18 Then “a new king, to whom Joseph meant nothing, came to power in Egypt”. 19 He dealt treacherously with our people and oppressed our ancestors by forcing them to throw out their newborn babies so that they would die. 20 ‘At that time Moses was born, and he was no ordinary child.* For three months he was cared for by his family. 21 When he was placed outside, Pharaoh’s daughter took him and brought him up as her own son. 22 Moses was educated in all the wisdom of the Egyptians and was powerful in speech and action. 23 ‘When Moses was forty years old, he decided to visit his own people, the Israelites. 24 He saw one of them being ill-treated by an Egyptian, so he went to his defence and avenged him by killing the Egyptian. 25 Moses thought that his own people would realise that God was using him to rescue them, but they did not. 26 The next day Moses came upon two Israelites who were fighting. He tried to reconcile them by saying, “Men, you are brothers; why do you want to hurt each other?” 27 ‘But the man who was ill-treating the other pushed Moses aside and said, “Who made you ruler and judge over us? 28 Are you thinking of killing me as you killed the Egyptian yesterday?” 29 When Moses heard this, he fled to Midian, where he settled as a foreigner and had two sons. 30 ‘After forty years had passed, an angel appeared to Moses in the flames of a burning bush in the desert near Mount Sinai. 31 When he saw this, he was amazed at the sight. As he went over to get a closer look, he heard the Lord say: 32 “I am the God of your fathers, the God of Abraham, Isaac and Jacob.” Moses trembled with fear and did not dare to look. 33 ‘Then the Lord said to him, “Take off your sandals, for the place where you are standing is holy ground. 34 I have indeed seen the oppression of my people in Egypt. I have heard their groaning and have come down to set them free. Now come, I will send you back to Egypt.” 35 ‘This is the same Moses they had rejected with the words, “Who made you ruler and judge?” He was sent to be their ruler and deliverer by God himself, through the angel who appeared to him in the bush. 36 He led them out of Egypt and performed wonders and signs in Egypt, at the Red Sea and for forty years in the wilderness. 37 ‘This is the Moses who told the Israelites, “God will raise up for you a prophet like me from your own people.” 38 He was in the assembly in the wilderness, with the angel who spoke to him on Mount Sinai, and with our ancestors; and he received living words to pass on to us. 39 ‘But our ancestors refused to obey him. Instead, they rejected him and in their hearts turned back to Egypt. 40 They told Aaron, “Make us gods who will go before us. As for this fellow Moses who led us out of Egypt – we don’t know what has happened to him!” 41 That was the time they made an idol in the form of a calf. They brought sacrifices to it and revelled in what their own hands had made. 42 But God turned away from them and gave them over to the worship of the sun, moon and stars. This agrees with what is written in the book of the prophets: ‘ “Did you bring me sacrifices and offerings for forty years in the wilderness, people of Israel? 43 You have taken up the tabernacle of Molek and the star of your god Rephan, the idols you made to worship. Therefore I will send you into exile”* beyond Babylon. 44 ‘Our ancestors had the tabernacle of the covenant law with them in the wilderness. It had been made as God directed Moses, according to the pattern he had seen. 45 After receiving the tabernacle, our ancestors under Joshua brought it with them when they took the land from the nations God drove out before them. It remained in the land until the time of David, 46 who enjoyed God’s favour and asked that he might provide a dwelling-place for the God of Jacob.* 47 But it was Solomon who built a house for him. 48 ‘However, the Most High does not live in houses made by human hands. As the prophet says: 49 ‘ “Heaven is my throne, and the earth is my footstool. What kind of house will you build for me? says the Lord. Or where will my resting-place be? 50 Has not my hand made all these things?” 51 ‘You stiff-necked people! Your hearts and ears are still uncircumcised. You are just like your ancestors: you always resist the Holy Spirit! 52 Was there ever a prophet your ancestors did not persecute? They even killed those who predicted the coming of the Righteous One. And now you have betrayed and murdered him – 53 you who have received the law that was given through angels but have not obeyed it.’

The stoning of Stephen

54 When the members of the Sanhedrin heard this, they were furious and gnashed their teeth at him. 55 But Stephen, full of the Holy Spirit, looked up to heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God. 56 ‘Look,’ he said, ‘I see heaven open and the Son of Man standing at the right hand of God.’ 57 At this they covered their ears and, yelling at the top of their voices, they all rushed at him, 58 dragged him out of the city and began to stone him. Meanwhile, the witnesses laid their coats at the feet of a young man named Saul. 59 While they were stoning him, Stephen prayed, ‘Lord Jesus, receive my spirit.’ 60 Then he fell on his knees and cried out, ‘Lord, do not hold this sin against them.’ When he had said this, he fell asleep.

Библия, ревизирано издание

Защитната реч на Стефан

1 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това? 2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: 3 „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ 4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. 5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете. 6 И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. 8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. 9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него 10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. 12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; 13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон. 14 Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. 15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; 16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. 17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, 18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. 20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. 21 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. 22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. 23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. 24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, 25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. 26 На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? 27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? 28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 29 Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. 30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. 31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: 32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ 35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. 36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. 37 Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ 38 Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; 39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет, 40 като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ 41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. 42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ 43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. 44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; 45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, 46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ, – или какво е мястото за Моя покой? 50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“ 51 Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, 53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.

Убиването на Стефан с камъни

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. 55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; 56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. 57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. 58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. 59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. 60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.

Apostelgeschichte 7 | New International Version Библия, ревизирано издание

Stephen’s speech to the Sanhedrin

The stoning of Stephen

Защитната реч на Стефан

Убиването на Стефан с камъни