Lukas 8 | New International Reader’s Version

The story of the farmer

1 After this, Jesus travelled around from one town and village to another. He announced the good news of God’s kingdom. His 12 disciples were with him. 2 So were some women who had been healed of evil spirits and diseases. One was Mary Magdalene. Seven demons had come out of her. 3 Another was Joanna, the wife of Chuza. He was the manager of Herod’s household. Susanna and many others were there also. These women were helping to support Jesus and the 12 disciples with their own money. 4 A large crowd gathered together. People came to Jesus from town after town. As they did, he told a story. He said, 5 ‘A farmer went out to plant his seed. He scattered the seed on the ground. Some fell on a path. People walked on it, and the birds ate it up. 6 Some seed fell on rocky ground. When it grew, the plants dried up because they had no water. 7 Other seed fell among thorns. The thorns grew up with it and crowded out the plants. 8 Still other seed fell on good soil. It grew up and produced a crop 100 times more than the farmer planted.’ When Jesus said this, he called out, ‘Whoever has ears should listen.’ 9 His disciples asked him what the story meant. 10 He said, ‘You have been given the chance to understand the secrets of God’s kingdom. But to outsiders I speak by using stories. In that way, ‘ “They see, but they will not know what they are seeing. They hear, but they will not understand what they are hearing.” 11 ‘Here is what the story means. The seed is God’s message. 12 The seed on the path stands for God’s message in the hearts of those who hear. But then the devil comes. He takes away the message from their hearts. He does it so they won’t believe. Then they can’t be saved. 13 The seed on rocky ground stands for those who hear the message and receive it with joy. But they have no roots. They believe for a while. But when they are tested, they fall away from the faith. 14 The seed that fell among thorns stands for those who hear the message. But as they go on their way, they are choked by life’s worries, riches and pleasures. So they do not reach full growth. 15 But the seed on good soil stands for those with an honest and good heart. Those people hear the message. They keep it in their hearts. They remain faithful and produce a good crop.

A lamp on a stand

16 ‘No one lights a lamp and then hides it in a clay jar or puts it under a bed. Instead, they put it on a stand. Then those who come in can see its light. 17 What is hidden will be seen. And what is out of sight will be brought into the open and made known. 18 So be careful how you listen. Whoever has something will be given more. Whoever has nothing, even what they think they have will be taken away from them.’

Jesus’ mother and brothers

19 Jesus’ mother and brothers came to see him. But they could not get near him because of the crowd. 20 Someone told him, ‘Your mother and brothers are standing outside. They want to see you.’ 21 He replied, ‘My mother and brothers are those who hear God’s word and do what it says.’

Jesus calms the storm

22 One day Jesus said to his disciples, ‘Let’s go over to the other side of the lake.’ So they got into a boat and left. 23 As they sailed, Jesus fell asleep. A storm came down on the lake. It was so bad that the boat was about to sink. They were in great danger. 24 The disciples went and woke Jesus up. They said, ‘Master! Master! We’re going to drown!’ He got up and ordered the wind and the huge waves to stop. The storm quietened down. It was completely calm. 25 ‘Where is your faith?’ he asked his disciples. They were amazed and full of fear. They asked one another, ‘Who is this? He commands even the winds and the waves, and they obey him.’

Jesus heals a man controlled by demons

26 Jesus and his disciples sailed to the area of the Gerasenes across the lake from Galilee. 27 When Jesus stepped onto the shore, he was met by a man from the town. The man was controlled by demons. For a long time he had not worn clothes or lived in a house. He lived in the tombs. 28 When he saw Jesus, he cried out and fell at his feet. He shouted at the top of his voice, ‘Jesus, Son of the Most High God, what do you want with me? I beg you, don’t hurt me!’ 29 This was because Jesus had commanded the evil spirit to come out of the man. Many times the spirit had taken hold of him. The man’s hands and feet were chained, and he was kept under guard. But he had broken his chains. And then the demon had forced him to go out into lonely places in the countryside. 30 Jesus asked him, ‘What is your name?’ ‘Legion’, he replied, because many demons had gone into him. 31 And they begged Jesus again and again not to order them to go into the Abyss. 32 A large herd of pigs was feeding there on the hillside. The demons begged Jesus to let them go into the pigs. And he allowed it. 33 When the demons came out of the man, they went into the pigs. Then the herd rushed down the steep bank. They ran into the lake and drowned. 34 Those who were tending the pigs saw what had happened. They ran off and reported it in the town and countryside. 35 The people went out to see what had happened. Then they came to Jesus. They found the man who was now free of the demons. He was sitting at Jesus’ feet. He was dressed and thinking clearly. All this made the people afraid. 36 Those who had seen it told the others how the man who had been controlled by demons was now healed. 37 Then all the people who lived in the area of the Gerasenes asked Jesus to leave them. They were filled with fear. So he got into the boat and left. 38 The man who was now free of the demons begged to go with him. But Jesus sent him away. He said to him, 39 ‘Return home and tell how much God has done for you.’ So the man went away. He told people all over town how much Jesus had done for him.

Jesus heals a dead girl and a suffering woman

40 When Jesus returned, a crowd welcomed him. They were all expecting him. 41 Then a man named Jairus came. He was a synagogue leader. He fell at Jesus’ feet and begged Jesus to come to his house. 42 His only daughter was dying. She was about 12 years old. As Jesus was on his way, the crowds almost crushed him. 43 A woman was there who had an illness that made her bleed. Her illness had lasted for 12 years. No one could heal her. 44 She came up behind Jesus and touched the edge of his clothes. Right away her bleeding stopped. 45 ‘Who touched me?’ Jesus asked. Everyone said they didn’t do it. Then Peter said, ‘Master, the people are crowding and pushing against you.’ 46 But Jesus said, ‘Someone touched me. I know that power has gone out from me.’ 47 The woman realised that people would notice her. Shaking with fear, she came and fell at his feet. In front of everyone, she told why she had touched him. She also told how she had been healed in an instant. 48 Then he said to her, ‘Dear woman, your faith has healed you. Go in peace.’ 49 While Jesus was still speaking, someone came from the house of Jairus. Jairus was the synagogue leader. ‘Your daughter is dead,’ the messenger said. ‘Don’t bother the teacher anymore.’ 50 Hearing this, Jesus said to Jairus, ‘Don’t be afraid. Just believe. She will be healed.’ 51 When he arrived at the house of Jairus, he did not let everyone go in with him. He took only Peter, John and James, and the child’s father and mother. 52 During this time, all the people were crying and sobbing loudly over the child. ‘Stop crying!’ Jesus said. ‘She is not dead. She is sleeping.’ 53 They laughed at him. They knew she was dead. 54 But he took her by the hand and said, ‘My child, get up!’ 55 Her spirit returned, and right away she stood up. Then Jesus told them to give her something to eat. 56 Her parents were amazed. But Jesus ordered them not to tell anyone what had happened.

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика 2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, 3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си. 4 И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: 5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. 9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. 10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. 11 А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. 12 А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. 13 Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. 14 Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.

Светилото и светилникът

16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. 17 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. 18 Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

Майката и братята на Исус

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20 И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21 А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.

Укротяването на бурята

22 А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. 23 А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. 24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. 25 Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?

Излекуването на обладания от бесове

26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. 27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. 28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. 29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата. 35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха. 36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен* обладаният от бесове. 37 И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: 39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.

Възкресяването на дъщерята на Яир

40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. 41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, 42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше. 43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, 44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана. 45 И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. 46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. 47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя. 48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир. 49 Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави. 51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. 52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. 53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! 55 И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. 56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

Lukas 8 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание