Lukas 7 | New International Reader’s Version

A Roman commander has faith

1 Jesus finished saying all these things to the people who were listening. Then he entered Capernaum. 2 There the servant of a Roman commander was ill and about to die. His master thought highly of him. 3 The commander heard about Jesus. So he sent some elders of the Jews to him. He told them to ask Jesus to come and heal his servant. 4 They came to Jesus and begged him, ‘This man deserves to have you do this. 5 He loves our nation and has built our synagogue.’ 6 So Jesus went with them. When Jesus came near the house, the Roman commander sent friends to him. He told them to say, ‘Lord, don’t trouble yourself. I am not good enough to have you come into my house. 7 That is why I did not even think I was fit to come to you. But just say the word, and my servant will be healed. 8 I myself am a man who is under authority. And I have soldiers who obey my orders. I tell this one, “Go”, and he goes. I tell that one, “Come”, and he comes. I say to my servant, “Do this”, and he does it.’ 9 When Jesus heard this, he was amazed at the commander. Jesus turned to the crowd that was following him. He said, ‘I tell you, even in Israel I have not found anyone whose faith is so strong.’ 10 Then the men who had been sent to Jesus returned to the house. They found that the servant was healed.

Jesus raises a widow’s son from the dead

11 Some time later, Jesus went to a town called Nain. His disciples and a large crowd went along with him. 12 He approached the town gate. Just then, a dead person was being carried out. He was the only son of his mother. She was a widow. A large crowd from the town was with her. 13 When the Lord saw her, he felt sorry for her. So he said, ‘Don’t cry.’ 14 Then he went up and touched the coffin. Those carrying it stood still. Jesus said, ‘Young man, I say to you, get up!’ 15 The dead man sat up and began to talk. Then Jesus gave him back to his mother. 16 The people were all filled with wonder and praised God. ‘A great prophet has appeared among us,’ they said. ‘God has come to help his people.’ 17 This news about Jesus spread all through Judea and the whole country.

Jesus and John the Baptist

18 John’s disciples told him about all these things. So he chose two of them. 19 He sent them to the Lord. John told them to ask him, ‘Are you the one who is supposed to come? Or should we look for someone else?’ 20 The men came to Jesus. They said, ‘John the Baptist sent us to ask you, “Are you the one who is supposed to come? Or should we look for someone else?” ’ 21 At that time Jesus healed many people. They had illnesses, diseases and evil spirits. He also gave sight to many who were blind. 22 So Jesus replied to the messengers, ‘Go back to John. Tell him what you have seen and heard. Blind people receive sight. Disabled people walk. Those who have skin diseases are made “clean”. Deaf people hear. Those who are dead are raised to life. And the good news is announced to those who are poor. 23 Blessed is anyone who does not give up their faith because of me.’ 24 So John’s messengers left. Then Jesus began to speak to the crowd about John. He said, ‘What did you go out into the desert to see? Tall grass waving in the wind? 25 If not, what did you go out to see? A man dressed in fine clothes? No. Those who wear fine clothes and have many expensive things are in palaces. 26 Then what did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and more than a prophet. 27 He is the one written about in Scripture. It says, ‘ “I will send my messenger ahead of you. He will prepare your way for you.” 28 I tell you, no one more important than John has ever been born. But the least important person in God’s kingdom is more important than John is.’ 29 All the people who heard Jesus’ words agreed that God’s way was right. Even the tax collectors agreed. These people had all been baptised by John. 30 But the Pharisees and the authorities on the law did not accept for themselves God’s purpose. So they had not been baptised by John. 31 Jesus went on to say, ‘What can I compare today’s people to? What are they like? 32 They are like children sitting in the market and calling out to each other. They say, ‘ “We played the flute for you. But you didn’t dance. We sang a funeral song. But you didn’t cry.” 33 That is how it has been with John the Baptist. When he came to you, he didn’t eat bread or drink wine. And you say, “He has a demon.” 34 But when the Son of Man came, he ate and drank as you do. And you say, “This fellow is always eating and drinking far too much. He’s a friend of tax collectors and sinners.” 35 All who follow wisdom prove that wisdom is right.’

A sinful woman pours perfume on Jesus

36 One of the Pharisees invited Jesus to have dinner with him. So he went to the Pharisee’s house. He took his place at the table. 37 There was a woman in that town who had lived a sinful life. She learned that Jesus was eating at the Pharisee’s house. So she came there with a special jar of perfume. 38 She stood behind Jesus and cried at his feet. And she began to wet his feet with her tears. Then she wiped them with her hair. She kissed them and poured perfume on them. 39 The Pharisee who had invited Jesus saw this. He said to himself, ‘If this man were a prophet, he would know who is touching him. He would know what kind of woman she is. She is a sinner!’ 40 Jesus answered him, ‘Simon, I have something to tell you.’ ‘Tell me, teacher,’ he said. 41 ‘Two people owed money to a certain lender. One owed him 500 silver coins. The other owed him 50 silver coins. 42 Neither of them had the money to pay him back. So he let them go without paying. Which of them will love him more?’ 43 Simon replied, ‘I suppose the one who owed the most money.’ ‘You are right,’ Jesus said. 44 Then he turned towards the woman. He said to Simon, ‘Do you see this woman? I came into your house. You did not give me any water to wash my feet. But she wet my feet with her tears and wiped them with her hair. 45 You did not give me a kiss. But this woman has not stopped kissing my feet since I came in. 46 You did not put any olive oil on my head. But she has poured this perfume on my feet. 47 So I tell you this. Her many sins have been forgiven. She has shown that she understands this by her great acts of love. But whoever has been forgiven only a little loves only a little.’ 48 Then Jesus said to her, ‘Your sins are forgiven.’ 49 The other guests began to talk about this among themselves. They said, ‘Who is this who even forgives sins?’ 50 Jesus said to the woman, ‘Your faith has saved you. Go in peace.’

Библия, ревизирано издание

Излекуването на слугата на стотника

1 След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше*, Исус влезе в Капернаум. 2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране. 3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му. 4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него, 5 защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата. 6 Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7 затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави. 9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш. 14 Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. 15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му. 16 Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ. 17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.

Исус Христос и Йоан Кръстител

18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това. 19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? 20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение. 22 Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. 23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене. 24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? 25 Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе.“ 28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 (И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение. 30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.) 31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? 32 Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте. 33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. 34 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда.

Исус Христос и грешницата

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. 37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото. 39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. 40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи. 41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече? 43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича. 48 И каза: Прощават ти се греховете. 49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава? 50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

Lukas 7 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание