Lukas 9 | New International Reader’s Version

Jesus sends out the 12 disciples

1 Jesus called together the 12 disciples. He gave them power and authority to drive out all demons and to heal diseases. 2 Then he sent them out to announce God’s kingdom and to heal those who were ill. 3 He told them, ‘Don’t take anything for the journey. Do not take a walking stick or a bag. Do not take any bread, money or extra clothes. 4 When you are invited into a house, stay there until you leave town. 5 Some people may not welcome you. If they don’t, leave their town and shake the dust off your feet. This will be a witness against the people living there.’ 6 So the 12 disciples left. They went from village to village. They announced the good news and healed people everywhere. 7 Now Herod, the ruler of Galilee, heard about everything that was going on. He was bewildered, because some were saying that John the Baptist had been raised from the dead. 8 Others were saying that Elijah had appeared. Still others were saying that a prophet of long ago had come back to life. 9 But Herod said, ‘I had John’s head cut off. So who is it that I hear such things about?’ And he tried to see Jesus.

Jesus feeds the five thousand

10 The disciples returned. They told Jesus what they had done. Then he took them with him. They went off by themselves to a town called Bethsaida. 11 But the crowds learned about it and followed Jesus. He welcomed them and spoke to them about God’s kingdom. He also healed those who needed to be healed. 12 Late in the afternoon the 12 disciples came to him. They said, ‘Send the crowd away. They can go to the nearby villages and countryside. There they can find food and a place to stay. There is nothing here.’ 13 Jesus replied, ‘You give them something to eat.’ The disciples answered, ‘We have only five loaves of bread and two fish. We would have to go and buy food for all this crowd.’ 14 About 5,000 men were there. But Jesus said to his disciples, ‘Have them sit down in groups of about 50 each.’ 15 The disciples did so, and everyone sat down. 16 Jesus took the five loaves and the two fish. He looked up to heaven and gave thanks. He broke them into pieces. Then he gave them to the disciples to give to the people. 17 All of them ate and were satisfied. The disciples picked up 12 baskets of leftover pieces.

Peter says that Jesus is the Messiah

18 One day Jesus was praying alone. Only his disciples were with him. He asked them, ‘Who do the crowds say I am?’ 19 They replied, ‘Some say John the Baptist. Others say Elijah. Still others say that one of the prophets of long ago has come back to life.’ 20 ‘But what about you?’ he asked. ‘Who do you say I am?’ Peter answered, ‘God’s Messiah.’

Jesus speaks about his coming death

21 Jesus strongly warned them not to tell this to anyone. 22 He said, ‘The Son of Man must suffer many things. The elders will not accept him. The chief priests and the teachers of the law will not accept him either. He must be killed and on the third day rise from the dead.’ 23 Then he said to all of them, ‘Whoever wants to follow me must say no to themselves. They must pick up their cross every day and follow me. 24 Whoever wants to save their life will lose it. But whoever loses their life for me will save it. 25 What good is it if someone gains the whole world but loses or gives up their very self? 26 Suppose someone is ashamed of me and my words. The Son of Man will come in his glory and in the glory of the Father and the holy angels. Then he will be ashamed of that person. 27 ‘What I’m about to tell you is true. Some who are standing here will not die before they see God’s kingdom.’

Jesus’ appearance is changed

28 About eight days after Jesus said this, he went up on a mountain to pray. He took Peter, John and James with him. 29 As he was praying, the appearance of his face changed. His clothes became as bright as a flash of lightning. 30 Two men, Moses and Elijah, appeared in shining glory. Jesus and the two of them talked together. 31 They talked about how he would be leaving them soon. This was going to happen in Jerusalem. 32 Peter and his companions had been very sleepy. But then they became completely awake. They saw Jesus’ glory and the two men standing with him. 33 As the men were leaving Jesus, Peter spoke up. ‘Master’, he said to him, ‘it is good for us to be here. Let us put up three shelters. One will be for you, one for Moses, and one for Elijah.’ Peter didn’t really know what he was saying. 34 While he was speaking, a cloud appeared and covered them. The disciples were afraid as they entered the cloud. 35 A voice came from the cloud. It said, ‘This is my Son, and I have chosen him. Listen to him.’ 36 When the voice had spoken, they found that Jesus was alone. The disciples kept quiet about this. They didn’t tell anyone at that time what they had seen.

Jesus heals a boy who is controlled by an evil spirit

37 The next day Jesus and those who were with him came down from the mountain. A large crowd met Jesus. 38 A man in the crowd called out. ‘Teacher’, he said, ‘I beg you to look at my son. He is my only child. 39 A spirit takes hold of him, and he suddenly screams. It throws him into fits so that he foams at the mouth. It hardly ever leaves him. It is destroying him. 40 I begged your disciples to drive it out. But they couldn’t do it.’ 41 ‘You unbelieving and evil people!’ Jesus replied. ‘How long do I have to stay with you? How long do I have to put up with you?’ Then he said to the man, ‘Bring your son here.’ 42 Even while the boy was coming, the demon threw him into a fit. The boy fell to the ground. But Jesus ordered the evil spirit to leave the boy. Then Jesus healed him and gave him back to his father.

Jesus speaks a second time about his coming death

43 They were all amazed at God’s greatness. Everyone was wondering about all that Jesus did. Then Jesus said to his disciples, 44 ‘Listen carefully to what I am about to tell you. The Son of Man is going to be handed over to men.’ 45 But they didn’t understand what this meant. That was because it was hidden from them. And they were afraid to ask Jesus about it.

Who is the most important person?

46 The disciples began to argue about which one of them would be the most important person. 47 Jesus knew what they were thinking. So he took a little child and stood the child beside him. 48 Then he spoke to them. ‘Anyone who welcomes this little child in my name welcomes me,’ he said. ‘And anyone who welcomes me welcomes the one who sent me. The one considered least important among all of you is really the most important.’ 49 ‘Master’, said John, ‘we saw someone driving out demons in your name. We tried to stop him, because he is not one of us.’ 50 ‘Do not stop him,’ Jesus said. ‘Anyone who is not against you is for you.’

The Samaritans do not welcome Jesus

51 The time grew near for Jesus to be taken up to heaven. So he made up his mind to go to Jerusalem. 52 He sent messengers on ahead. They went into a Samaritan village to get things ready for him. 53 But the people there did not welcome Jesus. That was because he was heading for Jerusalem. 54 The disciples James and John saw this. They asked, ‘Lord, do you want us to call down fire from heaven to destroy them?’ 55 But Jesus turned and commanded them not to do it. 56 Then Jesus and his disciples went on to another village.

The cost of following Jesus

57 Once Jesus and those who were with him were walking along the road. A man said to Jesus, ‘I will follow you no matter where you go.’ 58 Jesus replied, ‘Foxes have dens. Birds have nests. But the Son of Man has no place to lay his head.’ 59 He said to another man, ‘Follow me.’ But the man replied, ‘Lord, first let me go and bury my father.’ 60 Jesus said to him, ‘Let dead people bury their own dead. You go and tell others about God’s kingdom.’ 61 Still another person said, ‘I will follow you, Lord. But first let me go back and say goodbye to my family.’ 62 Jesus replied, ‘Suppose someone starts to plough and then looks back. That person is not fit for service in God’s kingdom.’

Библия, ревизирано издание

Изпращането на дванадесетте апостоли

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. 2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3 Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. 7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Нахранването на пет хиляди души

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша.

Петър изповядва кой е Исус

18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? 19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. 20 Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник*. 21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

Следване на Исус Христос

23 Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24 Защото, който иска да спаси живота си*, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. 27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Преображение

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, 31 които се явиха в слава и говориха за смъртта* Му, с която Му предстоеше да завърши*живота Си в Йерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. 34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. 36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

Изцелението на бесноватия младеж

37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. 38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. 40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си:

Предсказание за съда

44 Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45 Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи.

Спорът между учениците за първенство

46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. 47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям.

„Който не е против вас, е на ваша страна“

49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. 50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна.

На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните

51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. 53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за* Йерусалим. 54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? 55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. 56 И отидоха в друго село.

Какви трябва да са последователите на Исус Христос

57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. 61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Lukas 9 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание