Sprüche 25 | King James Version

1 These are also proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah copied out. 2 It is the glory of God to conceal a thing: but the honour of kings is to search out a matter. 3 The heaven for height, and the earth for depth, and the heart of kings is unsearchable. 4 Take away the dross from the silver, and there shall come forth a vessel for the finer. 5 Take away the wicked from before the king, and his throne shall be established in righteousness. 6 Put not forth thyself in the presence of the king, and stand not in the place of great men : 7 For better it is that it be said unto thee, Come up hither; than that thou shouldest be put lower in the presence of the prince whom thine eyes have seen. 8 Go not forth hastily to strive, lest thou know not what to do in the end thereof, when thy neighbour hath put thee to shame. 9 Debate thy cause with thy neighbour himself ; and discover not a secret to another: 10 Lest he that heareth it put thee to shame, and thine infamy turn not away. 11 A word fitly spoken is like apples of gold in pictures of silver. 12 As an earring of gold, and an ornament of fine gold, so is a wise reprover upon an obedient ear. 13 As the cold of snow in the time of harvest, so is a faithful messenger to them that send him: for he refresheth the soul of his masters. 14 Whoso boasteth himself of a false gift is like clouds and wind without rain. 15 By long forbearing is a prince persuaded, and a soft tongue breaketh the bone. 16 Hast thou found honey? eat so much as is sufficient for thee, lest thou be filled therewith, and vomit it. 17 Withdraw thy foot from thy neighbour's house; lest he be weary of thee, and so hate thee. 18 A man that beareth false witness against his neighbour is a maul, and a sword, and a sharp arrow. 19 Confidence in an unfaithful man in time of trouble is like a broken tooth, and a foot out of joint. 20 As he that taketh away a garment in cold weather, and as vinegar upon nitre, so is he that singeth songs to an heavy heart. 21 If thine enemy be hungry, give him bread to eat; and if he be thirsty, give him water to drink: 22 For thou shalt heap coals of fire upon his head, and the LORD shall reward thee. 23 The north wind driveth away rain: so doth an angry countenance a backbiting tongue. 24 It is better to dwell in the corner of the housetop, than with a brawling woman and in a wide house. 25 As cold waters to a thirsty soul, so is good news from a far country. 26 A righteous man falling down before the wicked is as a troubled fountain, and a corrupt spring. 27 It is not good to eat much honey: so for men to search their own glory is not glory. 28 He that hath no rule over his own spirit is like a city that is broken down, and without walls.

Библия, ревизирано издание

Пред лицето на царя

1 И тези са Соломонови притчи, които събраха хората на Юдейския цар Езекия: 2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите. 3 Височината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими. 4 Отмахни нечистото от среброто и ще излезе съд за златаря. 5 Отмахни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в правда. 6 Не се надигай пред царя и не стой на мястото на големците, 7 защото по-добре е да ти кажат: Мини тук, по-горе, отколкото да те сложат по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти. 8 Не бързай да излезеш, за да се караш, да не би най-сетне да не знаеш какво правиш, когато те засрами противникът* ти. 9 Разисквай делото си с противника* си сам, но не разкривай чужди тайни, 10 да не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо. 11 Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове. 12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо. 13 Както е ледената прохлада в жътвено време, така е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си. 14 Който лъжливо се хвали за подаръци, които дава, прилича на облаци от вятър без дъжд.

Правила за живот и отношението към врага

15 Чрез въздържаност се склонява управител и мек език троши кости. 16 Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш. 17 Рядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази. 18 Човек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук, меч и остра стрела. 19 Доверие към неверен човек, в усилно време, е като счупен зъб и изкълчен крак. 20 Както е този, който съблича дрехата си в студено време, и както оцет на рана, така е и онзи, който пее песни на оскърбено сърце. 21 Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода. 22 Защото така ще натрупаш жар на главата му и ГОСПОД ще те възнагради. 23 Както северният вятър причинява дъжд, така и тайно одумващият език – разгневено лице. 24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена. 25 Както е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя. 26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник. 27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава. 28 Който не владее духа си, е като съборен град без стени.

Sprüche 25 | King James Version Библия, ревизирано издание

Пред лицето на царя

Правила за живот и отношението към врага