Psalm 89 | Einheitsübersetzung 2016

Verheißung an David und Klage über die Verwerfung seines Hauses

1 Ein Weisheitslied Etans, des Esrachiters.

2 Von der Huld des HERRN will ich ewig singen, von Geschlecht zu Geschlecht mit meinem Mund deine Treue verkünden.

3 Denn ich bekenne: Auf ewig ist Huld gegründet, im Himmel deine Treue gefestigt.*

4 Ich habe einen Bund geschlossen mit meinem Erwählten und David, meinem Knecht, geschworen:

5 Auf ewig gebe ich deinem Haus festen Bestand und von Geschlecht zu Geschlecht gründe ich deinen Thron. [Sela]

6 Die Himmel preisen deine Wunder, HERR, und die Versammlung der Heiligen deine Treue.

7 Denn wer im Gewölk gleicht dem HERRN, ist dem HERRN ähnlich unter den Söhnen der Götter?

8 Gewaltig ist Gott im Rat der Heiligen, für alle rings um ihn her ist er groß und furchtbar.

9 HERR, Gott der Heerscharen, wer ist wie du? Mächtig bist du, HERR, und von Treue umgeben.

10 Du beherrschst den Aufruhr des Meeres; wenn seine Wogen toben - du glättest sie.

11 Rahab hast du durchbohrt und zertreten, deine Feinde zerstreut mit starkem Arm.

12 Dein ist der Himmel, dein auch die Erde; den Erdkreis und was ihn erfüllt hast du gegründet.

13 Nord und Süd hast du geschaffen, Tabor und Hermon jauchzen bei deinem Namen.

14 Dein Arm ist voll Heldenkraft, deine Hand ist stark, deine Rechte hoch erhoben.

15 Recht und Gerechtigkeit sind die Stützen deines Thrones, Huld und Treue schreiten dir entgegen.

16 Selig das Volk, das den Jubelruf kennt, HERR, sie gehen im Licht deines Angesichts.

17 Sie freuen sich allezeit über deinen Namen und sie jubeln über deine Gerechtigkeit.*

18 Denn du bist ihre Schönheit und Stärke, du erhöhst unsre Kraft in deiner Güte.

19 Ja, dem HERRN gehört unser Schild, dem Heiligen Israels unser König.

20 Einst hast du in einer Vision zu deinen Frommen gesprochen: / Einem Helden habe ich Hilfe gewährt, einen jungen Mann aus dem Volk erhöht.

21 Ich habe David, meinen Knecht, gefunden und ihn mit meinem heiligen Öl gesalbt.

22 Fest wird meine Hand ihn halten und mein Arm ihn stärken.

23 Kein Feind soll ihn täuschen, kein ruchloser Mensch kann ihn bezwingen.

24 Vor ihm will ich seine Feinde zerschmettern und alle, die ihn hassen, schlage ich nieder.

25 Meine Treue und meine Huld sind mit ihm und in meinem Namen erhebt er sein Haupt.

26 Ich lege seine Hand auf das Meer und auf die Ströme seine Rechte.

27 Er wird zu mir rufen: Mein Vater bist du, mein Gott, der Fels meiner Rettung.

28 Ja, zum Erstgeborenen mache ich ihn, zum Höchsten unter den Königen der Erde.

29 Auf ewig werde ich ihm meine Huld bewahren, mein Bund mit ihm ist verlässlich.

30 Sein Haus lasse ich dauern für immer und seinen Thron wie die Tage des Himmels.

31 Wenn seine Söhne meine Weisung verlassen, nicht mehr leben nach meiner Ordnung,

32 wenn sie meine Gesetze entweihen, meine Gebote nicht mehr halten,

33 dann werde ich ihr Vergehen mit der Rute strafen und ihre Sünde mit Schlägen.

34 Doch ich entziehe ihm nicht meine Huld, breche ihm nicht die Treue.*

35 Meinen Bund werde ich nicht entweihen;/ was meine Lippen gesprochen haben, will ich nicht ändern.

36 Eines habe ich geschworen bei meiner Heiligkeit, niemals werde ich David belügen:

37 Sein Haus soll bleiben auf ewig, sein Thron habe Bestand vor mir wie die Sonne;

38 er soll ewig bestehen wie der Mond, der Zeuge über den Wolken ist verlässlich. [Sela]

39 Du aber hast verstoßen, verworfen, mit Zorn überschüttet deinen Gesalbten.

40 Du hast den Bund mit deinem Knecht zerbrochen, seine Krone entweiht, sie zu Boden geworfen.

41 Eingerissen hast du all seine Mauern, in Trümmer gelegt seine Burgen.

42 Alle, die des Weges kommen, plünderten ihn aus. Er wurde zum Gespött seiner Nachbarn.

43 Du hast die Hand seiner Bedränger hoch erhoben, hast all seine Feinde erfreut.

44 Du hast die Spitze seines Schwerts umgekehrt, hast ihn im Kampf nicht unterstützt.

45 Du hast ein Ende gemacht seinem Glanz und seinen Thron zu Boden geworfen.

46 Du hast ihm die Tage der Jugend verkürzt und ihn umhüllt mit Schande. [Sela]

47 Wie lange noch, HERR? Verbirgst du dich ewig? Soll dein Zorn wie Feuer brennen?

48 Denk doch: Was ist mein Leben! Zu welch nichtigem Leben hast du alle Menschen erschaffen!

49 Wer ist der Mann, der lebt und den Tod nicht schaut, der sich retten kann vor dem Zugriff der Totenwelt? [Sela]

50 Wo sind die Taten deiner früheren Huld, HERR, die du David in deiner Treue geschworen hast?

51 HERR, gedenke der Schmach deiner Knechte, im Innern brennt mir der Hohn der Völker.*

52 Ja, deine Feinde, HERR, schmähten, ja, sie schmähten die Spuren deines Gesalbten.

53 Gepriesen sei der HERR in Ewigkeit. Amen, ja amen.

Einheitsübersetzung der Heiligen Schrift © 2016 Katholische Bibelanstalt GmbH, Stuttgart Alle Rechte vorbehalten. Die Herausgeber sind: (Erz-)Bischöfe Deutschlands, Österreichs, der Schweiz u.a. Herausgebender Verlag: Katholische Bibelanstalt GmbH www.bibelwerk.de

Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)

1 Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.

2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:

4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА? Между синовете на силните* кой може да се уподоби на ГОСПОДА?

7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.

12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;

17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.

20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият* на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките.

26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето.

30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,

31 ако престъпят* наредбите Ми и не опазят заповедите Ми –

32 тогава ще накажа* с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им;

33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша* завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.

35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,

36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене,

37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил* си короната му до земята.

40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.)

46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!

48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?

50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,

51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52 Благословен да бъде ГОСПОД до века. Амин и амин!

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.