Psalm 88 | Einheitsübersetzung 2016

Klage eines Vereinsamten im Angesicht des Todes

1 Ein Lied. Ein Psalm der Korachiter. Für den Chormeister. Nach der Weise Krankheit zu singen. Ein Weisheitslied Hemans, des Esrachiters. 2 HERR, du Gott meiner Rettung, am Tag und in der Nacht schrei ich vor dir. 3 Lass mein Bittgebet vor dein Angesicht kommen, neige dein Ohr meinem Rufen! 4 Denn mit Leid ist meine Seele gesättigt, mein Leben berührt die Totenwelt. 5 Schon zähle ich zu denen, die hinabsteigen in die Grube, bin wie ein Mensch, in dem keine Kraft mehr ist. 6 Ausgestoßen unter den Toten, wie Erschlagene, die im Grab liegen, derer du nicht mehr gedenkst, abgeschnitten sind sie von deiner Hand.* 7 Du brachtest mich in die unterste Grube, in Finsternisse, in Tiefen. 8 Auf mir lastet dein Grimm, mit all deinen Wogen drückst du mich nieder. [Sela]* 9 Entfernt hast du von mir meine Vertrauten, zum Abscheu machtest du mich ihnen. Gefangen bin ich und komm nicht heraus. 10 Mein Auge erlischt vor Elend. Den ganzen Tag, HERR, ruf ich zu dir, ich strecke nach dir meine Hände aus. 11 Wirst du an den Toten Wunder tun, werden Schatten aufstehn, um dir zu danken? [Sela] 12 Erzählt man im Grab von deiner Huld, von deiner Treue im Totenreich? 13 Werden deine Wunder in der Finsternis erkannt, deine Gerechtigkeit im Land des Vergessens? 14 Ich aber, HERR, ich schreie zu dir um Hilfe, am Morgen komme zu dir mein Bittgebet. 15 Warum, HERR, verstößt du mich, verbirgst vor mir dein Angesicht? 16 Elend bin ich, ein Sterbender von Jugend an, ich trage deine Schrecken und erstarre. 17 Über mich fuhr dahin die Glut deines Zorns, deine Schrecken haben mich vernichtet. 18 Sie umfluten mich den ganzen Tag wie Wasser, sie dringen auf mich ein von allen Seiten. 19 Entfernt hast du von mir Freunde und Nachbarn, mein Vertrauter ist nur noch die Finsternis.

Библия, ревизирано издание

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе. 2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми. 3 Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ, 5 изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти. 6 Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните. 7 Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.) 8 Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза. 9 Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си. 10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти? 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените? 13 Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен? 15 От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление. 16 Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа. 17 Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават. 18 Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Psalm 88 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, ревизирано издание

Klage eines Vereinsamten im Angesicht des Todes

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)