Sprüche 5 | Einheitsübersetzung 2016

1 Mein Sohn, merke auf meine Weisheit, / neige meiner Einsicht dein Ohr zu, 2 damit du Besonnenheit bewahrst / und deine Lippen auf Klugheit achten! 3 Denn die Lippen der fremden Frau triefen von Honig, / glatter als Öl ist ihr Gaumen. 4 Doch zuletzt ist sie bitter wie Wermut, / scharf wie ein zweischneidiges Schwert. 5 Ihre Füße steigen zum Tod hinab, / ihre Schritte gehen der Unterwelt zu. 6 Den Pfad zum Leben verfehlt sie, / ihre Wege schwanken und sie merkt es nicht. 7 Nun denn, ihr Söhne, hört auf mich, / weicht nicht ab von den Worten, die mein Mund spricht! 8 Halte deinen Weg von ihr fern, / komm ihrer Haustür nicht nahe! 9 Sonst schenkst du anderen deinen Glanz, / deine Jahre einem Rücksichtslosen; 10 sonst sättigen sich Fremde an deinem Vermögen, / die Frucht deiner Arbeit kommt in das Haus eines andern 11 und am Ende wirst du stöhnen, / wenn dein Leib und dein Fleisch dahinsiechen. 12 Dann wirst du sagen: Ach, ich habe die Erziehung gehasst, / mein Herz hat die Zurechtweisung verschmäht; 13 ich habe nicht auf die Stimme meiner Erzieher gehört, / mein Ohr nicht meinen Lehrern zugeneigt. 14 Fast hätte mich alles Unheil getroffen / in der Versammlung und in der Gemeinde. 15 Trink Wasser aus deiner eigenen Zisterne, / Wasser, das aus deinem Brunnen quillt! 16 Sollen deine Quellen auf die Straße fließen, / auf die freien Plätze deine Bäche? 17 Dir allein sollen sie gehören, / keine Fremden sollen teilen mit dir. 18 Dein Brunnen sei gesegnet; / freu dich der Frau deiner Jugendtage, 19 der lieblichen Hindin, der anmutigen Gazelle! / Ihre Brüste sollen dich immer berauschen / und ihre Liebe dich allezeit betören! 20 Warum solltest du dich an einer Fremden berauschen, / den Busen einer andern umfangen? 21 Denn der Weg eines jeden liegt offen vor den Augen des HERRN, / er achtet auf alle seine Pfade. 22 Die eigenen Verfehlungen überwältigen den Frevler, / die Stricke seiner Sünde halten ihn fest. 23 Er stirbt aus Mangel an Zucht, / wegen seiner großen Torheit stürzt er ins Verderben.

Библия, синодално издание

1 Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, 2 за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) 3 защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; 4 но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; 5 нозете и слизат към смъртта, стъпките и стигат до преизподнята. 6 Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота и, пътищата и са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. 7 И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. 8 Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата и, 9 за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; 10 за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. 11 И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, – 12 и ще кажеш: „защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, 13 защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: 14 безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!“ 15 Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. 16 Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци – по стъгдите; 17 нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. 18 Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, 19 с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта и се наслаждай постоянно. 20 И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? 21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. 22 Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: 23 той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.

Sprüche 5 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, синодално издание