Sprüche 6 | Einheitsübersetzung 2016

1 Mein Sohn, hast du deinem Nächsten Bürgschaft geleistet, / hast du einem Fremden den Handschlag gegeben, 2 hast du dich durch deine Worte gebunden, / bist du gefangen durch deine Worte, 3 dann tu doch dies, mein Sohn: Reiß dich los; / denn du bist in die Hand deines Nächsten geraten. / Geh eilends hin und bestürm deinen Nächsten! 4 Gönne deinen Augen keinen Schlaf, / keinen Schlummer deinen Wimpern, 5 entreiß dich seiner Hand wie eine Gazelle, / wie ein Vogel der Hand des Jägers! 6 Geh zur Ameise, du Fauler, / betrachte ihr Verhalten und werde weise! 7 Sie hat keinen Anführer, / keinen Aufseher und Herrscher 8 und doch sorgt sie im Sommer für Futter, / sammelt sich zur Erntezeit Vorrat. 9 Wie lang, du Fauler, willst du noch daliegen, / wann willst du aufstehen von deinem Schlaf? 10 Noch ein wenig schlafen, noch ein wenig schlummern, / noch ein wenig die Arme verschränken, um auszuruhen. 11 Da kommt schnell die Armut über dich, / die Not wie ein bewaffneter Mann. 12 Ein Nichtsnutz, ja ein Gauner, / wer daherkommt mit Lügen im Mund, 13 wer mit den Augen zwinkert, mit den Füßen deutet, / Zeichen gibt mit den Fingern. 14 Tücke im Herzen, stets voll böser Ränke, / zettelt er jederzeit Händel an. 15 Darum wird plötzlich das Verderben über ihn kommen, / im Nu, ohne Rettung, wird er zerschmettert. 16 Sechs Dinge sind dem HERRN verhasst, / sieben sind ihm ein Gräuel: 17 Stolze Augen, eine falsche Zunge, / Hände, die unschuldiges Blut vergießen, 18 ein Herz, das finstere Pläne hegt, / Füße, die schnell dem Bösen nachlaufen, 19 ein falscher Zeuge, der Lügen zuflüstert, / und wer Streit entfacht unter Brüdern. 20 Achte, mein Sohn, auf das Gebot deines Vaters, / missachte nicht die Unterweisung deiner Mutter! 21 Binde sie dir für immer aufs Herz / und winde sie dir um den Hals! 22 Wenn du gehst, geleitet sie dich, / wenn du ruhst, behütet sie dich, / beim Erwachen redet sie mit dir. 23 Denn eine Leuchte ist das Gebot und die Unterweisung ein Licht, / ein Weg zum Leben sind die Mahnungen der Erziehung. 24 Sie bewahren dich vor der bösen Frau, / vor der glatten Zunge der Fremden. 25 Begehre nicht in deinem Herzen ihre Schönheit, / lass dich nicht fangen durch ihre Wimpern! 26 Einer Dirne zahlt man bis zu einem Laib Brot, / die Frau eines andern jagt dir das kostbare Leben ab. 27 Trägt man denn Feuer in seinem Gewand, / ohne dass die Kleider in Brand geraten? 28 Kann man über glühende Kohlen schreiten, / ohne sich die Füße zu verbrennen? 29 So ist es mit dem, der zur Frau seines Nächsten geht. / Keiner bleibt ungestraft, der sie berührt. 30 Verachtet man nicht den Dieb, auch wenn er nur stiehlt, / um sein Verlangen zu stillen, weil er Hunger hat? 31 Wird er ertappt, so muss er siebenfach zahlen, / den ganzen Besitz seines Hauses geben. 32 Wer Ehebruch treibt mit einer Frau, ist ohne Verstand, / nur wer sich selbst vernichten will, / tut das. 33 Schläge und Schande bringt es ihm ein, / unaustilgbar ist seine Schmach. 34 Denn Eifersucht bringt den Mann in Wut, / er kennt keine Schonung am Tag der Rache. 35 Kein Sühnegeld nimmt er an; / magst du auch Geschenke häufen, er willigt nicht ein.

Библия, синодално издание

1 Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, 2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. 3 Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4 не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5 спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6 Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7 Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8 но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда и употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9 Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10 Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11 и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12 Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13 намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14 в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15 Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан – без изцеление. 16 Ето шест неща, които Господ мрази – дори седем, които са гнусота за душата Му: 17 очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19 лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20 Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; 21 вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. 22 Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: 23 защото заповедта е светило, и поуката – светлина, и назидателните поуки – път към живота, 24 за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. 25 Не пожелавай хубостта и в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, 26 защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. 27 Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? 28 Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? 29 Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30 Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; 31 хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. 32 Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: 33 бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, 34 защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, 35 няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

Sprüche 6 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, синодално издание