1Now Moses was keeping the flock of his father-in-law, Jethro, the priest of Midian, and he led his flock to the west side of the wilderness and came to Horeb, the mountain of God.2And the angel of the Lord appeared to him in a flame of fire out of the midst of a bush. He looked, and behold, the bush was burning, yet it was not consumed.3And Moses said, “I will turn aside to see this great sight, why the bush is not burned.”4When the Lord saw that he turned aside to see, God called to him out of the bush, “Moses, Moses!” And he said, “Here I am.”5Then he said, “Do not come near; take your sandals off your feet, for the place on which you are standing is holy ground.”6And he said, “I am the God of your father, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.” And Moses hid his face, for he was afraid to look at God.7Then the Lord said, “I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt and have heard their cry because of their taskmasters. I know their sufferings,8and I have come down to deliver them out of the hand of the Egyptians and to bring them up out of that land to a good and broad land, a land flowing with milk and honey, to the place of the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites.9And now, behold, the cry of the people of Israel has come to me, and I have also seen the oppression with which the Egyptians oppress them.10Come, I will send you to Pharaoh that you may bring my people, the children of Israel, out of Egypt.”11But Moses said to God, “Who am I that I should go to Pharaoh and bring the children of Israel out of Egypt?”12He said, “But I will be with you, and this shall be the sign for you, that I have sent you: when you have brought the people out of Egypt, you shall serve God on this mountain.”13Then Moses said to God, “If I come to the people of Israel and say to them, ‘The God of your fathers has sent me to you,’ and they ask me, ‘What is his name?’ what shall I say to them?”14God said to Moses, “I am who I am.”* And he said, “Say this to the people of Israel: ‘I am has sent me to you.’”15God also said to Moses, “Say this to the people of Israel: ‘The Lord,* the God of your fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has sent me to you.’ This is my name forever, and thus I am to be remembered throughout all generations.16Go and gather the elders of Israel together and say to them, ‘The Lord, the God of your fathers, the God of Abraham, of Isaac, and of Jacob, has appeared to me, saying, “I have observed you and what has been done to you in Egypt,17and I promise that I will bring you up out of the affliction of Egypt to the land of the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, a land flowing with milk and honey.”’18And they will listen to your voice, and you and the elders of Israel shall go to the king of Egypt and say to him, ‘The Lord, the God of the Hebrews, has met with us; and now, please let us go a three days’ journey into the wilderness, that we may sacrifice to the Lord our God.’19But I know that the king of Egypt will not let you go unless compelled by a mighty hand.*20So I will stretch out my hand and strike Egypt with all the wonders that I will do in it; after that he will let you go.21And I will give this people favor in the sight of the Egyptians; and when you go, you shall not go empty,22but each woman shall ask of her neighbor, and any woman who lives in her house, for silver and gold jewelry, and for clothing. You shall put them on your sons and on your daughters. So you shall plunder the Egyptians.”
Библия, ревизирано издание
Бог призовава Моисей
1А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.2Там ангел ГОСПОДЕН му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.3И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.4А когато ГОСПОД видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме.5И ГОСПОД каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.6Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.7ГОСПОД каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.8И слязох, за да ги избавя от гнета* на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.9И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.10И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.11А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет?12Бог му отговори: Аз ще бъда с теб и ето ти знака, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.13А Моисей каза на Бога: Ето, когато отида при израилтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа?14И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.15При това Бог каза още на Моисей: Така ще кажеш на израилтяните: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов ме изпрати при вас. Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род.16Иди, събери Израилевите старейшини и им кажи: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков и Яковов ми се яви и каза: Аз ви посетих днес и видях как постъпват с вас в Египет;17и каза: От страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетите, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на йевусейците, в земя, където текат мляко и мед.18И те ще послушат думите ти; и ще отидеш с Израилевите старейшини при египетския цар, и ще му кажете: Йехова, Бог на евреите, ни срещна; и така, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог.19Но Аз зная, че египетският цар няма да ви остави да отидете, докато не бъде накаран със сила.20А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всички Мои чудни, непостижими дела, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.21И ще променя отношението на египтяните към този народ и когато тръгнете, няма да отидете с празни ръце;22а всяка жена ще поиска от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяните.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.