1Now a man from the house of Levi went and took as his wife a Levite woman.2The woman conceived and bore a son, and when she saw that he was a fine child, she hid him three months.3When she could hide him no longer, she took for him a basket made of bulrushes* and daubed it with bitumen and pitch. She put the child in it and placed it among the reeds by the river bank.4And his sister stood at a distance to know what would be done to him.5Now the daughter of Pharaoh came down to bathe at the river, while her young women walked beside the river. She saw the basket among the reeds and sent her servant woman, and she took it.6When she opened it, she saw the child, and behold, the baby was crying. She took pity on him and said, “This is one of the Hebrews’ children.”7Then his sister said to Pharaoh’s daughter, “Shall I go and call you a nurse from the Hebrew women to nurse the child for you?”8And Pharaoh’s daughter said to her, “Go.” So the girl went and called the child’s mother.9And Pharaoh’s daughter said to her, “Take this child away and nurse him for me, and I will give you your wages.” So the woman took the child and nursed him.10When the child grew older, she brought him to Pharaoh’s daughter, and he became her son. She named him Moses, “Because,” she said, “I drew him out of the water.”*
Moses Flees to Midian
11One day, when Moses had grown up, he went out to his people and looked on their burdens, and he saw an Egyptian beating a Hebrew, one of his people.*12He looked this way and that, and seeing no one, he struck down the Egyptian and hid him in the sand.13When he went out the next day, behold, two Hebrews were struggling together. And he said to the man in the wrong, “Why do you strike your companion?”14He answered, “Who made you a prince and a judge over us? Do you mean to kill me as you killed the Egyptian?” Then Moses was afraid, and thought, “Surely the thing is known.”15When Pharaoh heard of it, he sought to kill Moses. But Moses fled from Pharaoh and stayed in the land of Midian. And he sat down by a well.16Now the priest of Midian had seven daughters, and they came and drew water and filled the troughs to water their father’s flock.17The shepherds came and drove them away, but Moses stood up and saved them, and watered their flock.18When they came home to their father Reuel, he said, “How is it that you have come home so soon today?”19They said, “An Egyptian delivered us out of the hand of the shepherds and even drew water for us and watered the flock.”20He said to his daughters, “Then where is he? Why have you left the man? Call him, that he may eat bread.”21And Moses was content to dwell with the man, and he gave Moses his daughter Zipporah.22She gave birth to a son, and he called his name Gershom, for he said, “I have been a sojourner* in a foreign land.”
God Hears Israel’s Groaning
23During those many days the king of Egypt died, and the people of Israel groaned because of their slavery and cried out for help. Their cry for rescue from slavery came up to God.24And God heard their groaning, and God remembered his covenant with Abraham, with Isaac, and with Jacob.25God saw the people of Israel—and God knew.
Библия, ревизирано издание
Раждане на Моисей
1В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени.2И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца.3Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.4А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.5И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините и ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.6Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.7Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?8А фараоновата дъщеря и отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.9И фараоновата дъщеря и заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше.10А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей*: Понеже, каза тя, го извадих от водата.
Бягството на Моисей
11А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;12и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.13Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си?14А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.15А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.16А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце.17Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им.18И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо?19А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете.20Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас.21И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена.22И тя роди син; и той го наименува Герсам*, защото казваше: Пришълец станах в чужда земя.23След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога.24Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков.25И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.