Sprüche 14 | 中文和合本(简体) Библия, ревизирано издание

Sprüche 14 | 中文和合本(简体)
1 智 慧 妇 人 建 立 家 室 ; 愚 妄 妇 人 亲 手 拆 毁 。 2 行 动 正 直 的 , 敬 畏 耶 和 华 ; 行 事 乖 僻 的 , 却 藐 视 他 。 3 愚 妄 人 口 中 骄 傲 , 如 杖 责 打 己 身 ; 智 慧 人 的 嘴 必 保 守 自 己 。 4 家 里 无 牛 , 槽 头 乾 净 ; 土 产 加 多 乃 凭 牛 力 。 5 诚 实 见 证 人 不 说 谎 话 ; 假 见 证 人 吐 出 谎 言 。 6 亵 慢 人 寻 智 慧 , 却 寻 不 着 ; 聪 明 人 易 得 知 识 。 7 到 愚 昧 人 面 前 , 不 见 他 嘴 中 有 知 识 。 8 通 达 人 的 智 慧 在 乎 明 白 己 道 ; 愚 昧 人 的 愚 妄 乃 是 诡 诈 ( 或 译 : 自 叹 ) 。 9 愚 妄 人 犯 罪 , 以 为 戏 耍 ( 或 译 : 赎 愆 祭 愚 弄 愚 妄 人 ) ; 正 直 人 互 相 喜 悦 。 10 心 中 的 苦 楚 , 自 己 知 道 ; 心 里 的 喜 乐 , 外 人 无 干 。 11 奸 恶 人 的 房 屋 必 倾 倒 ; 正 直 人 的 帐 棚 必 兴 盛 。 12 有 一 条 路 , 人 以 为 正 , 至 终 成 为 死 亡 之 路 。 13 人 在 喜 笑 中 , 心 也 忧 愁 ; 快 乐 至 极 就 生 愁 苦 。 14 心 中 背 道 的 , 必 满 得 自 己 的 结 果 ; 善 人 必 从 自 己 的 行 为 得 以 知 足 。 15 愚 蒙 人 是 话 都 信 ; 通 达 人 步 步 谨 慎 。 16 智 慧 人 惧 怕 , 就 远 离 恶 事 ; 愚 妄 人 却 狂 傲 自 恃 。 17 轻 易 发 怒 的 , 行 事 愚 妄 ; 设 立 诡 计 的 , 被 人 恨 恶 。 18 愚 蒙 人 得 愚 昧 为 产 业 ; 通 达 人 得 知 识 为 冠 冕 。 19 坏 人 俯 伏 在 善 人 面 前 ; 恶 人 俯 伏 在 义 人 门 口 。 20 贫 穷 人 连 邻 舍 也 恨 他 ; 富 足 人 朋 友 最 多 。 21 藐 视 邻 舍 的 , 这 人 有 罪 ; 怜 悯 贫 穷 的 , 这 人 有 福 。 22 谋 恶 的 , 岂 非 走 入 迷 途 麽 ? 谋 善 的 , 必 得 慈 爱 和 诚 实 。 23 诸 般 勤 劳 都 有 益 处 ; 嘴 上 多 言 乃 致 穷 乏 。 24 智 慧 人 的 财 为 自 己 的 冠 冕 ; 愚 妄 人 的 愚 昧 终 是 愚 昧 。 25 作 真 见 证 的 , 救 人 性 命 ; 吐 出 谎 言 的 , 施 行 诡 诈 。 26 敬 畏 耶 和 华 的 , 大 有 倚 靠 ; 他 的 儿 女 也 有 避 难 所 。 27 敬 畏 耶 和 华 就 是 生 命 的 泉 源 , 可 以 使 人 离 开 死 亡 的 网 罗 。 28 帝 王 荣 耀 在 乎 民 多 ; 君 王 衰 败 在 乎 民 少 。 29 不 轻 易 发 怒 的 , 大 有 聪 明 ; 性 情 暴 躁 的 , 大 显 愚 妄 。 30 心 中 安 静 是 肉 体 的 生 命 ; 嫉 妒 是 骨 中 的 朽 烂 。 31 欺 压 贫 寒 的 , 是 辱 没 造 他 的 主 ; 怜 悯 穷 乏 的 , 乃 是 尊 敬 主 。 32 恶 人 在 所 行 的 恶 上 必 被 推 倒 ; 义 人 临 死 , 有 所 投 靠 。 33 智 慧 存 在 聪 明 人 心 中 ; 愚 昧 人 心 里 所 存 的 , 显 而 易 见 。 34 公 义 使 邦 国 高 举 ; 罪 恶 是 人 民 的 羞 辱 。 35 智 慧 的 臣 子 蒙 王 恩 惠 ; 贻 羞 的 仆 人 遭 其 震 怒 。

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. 6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. 32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. 33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам.