1有一個以法蓮人名叫以利加拿，住在以法蓮山區的拉瑪·瑣非城。他是蘇弗的玄孫、托戶的曾孫、以利戶的孫子、耶羅罕的兒子。2他有兩個妻子，一個叫哈娜，一個叫毗尼娜。毗尼娜有兒有女，哈娜卻無兒無女。3以利加拿每年都從家鄉到示羅去敬拜萬軍之耶和華，獻上祭物。當時以利的兩個兒子何弗尼和非尼哈在那裡做耶和華的祭司。4每當獻完祭後，以利加拿就會把祭肉分給毗尼娜和她的兒女。5但他會給哈娜雙份祭肉，因為他愛哈娜，雖然耶和華使她不能生育。6毗尼娜見她不能生育，便常常羞辱她、氣她。7每年來到耶和華的殿時，毗尼娜總是惹她傷心哭泣，以致她吃不下飯。8她的丈夫以利加拿對她說：「哈娜，你為什麼哭？為什麼不吃飯？為什麼心裡難過？有我不是比有十個兒子更好嗎？」9一天，他們在示羅吃完飯後，哈娜起來禱告。當時，祭司以利正坐在耶和華殿門口的座位上。10哈娜心中愁苦，一邊禱告一邊傷心地哭泣。11她向上帝許願說：「萬軍之耶和華啊，如果你眷顧婢女的痛苦，不忘記婢女，賜給婢女一個兒子，我必讓他終生事奉你，永不剃他的頭*。」12哈娜在耶和華面前禱告，以利注視著她的嘴唇。13哈娜在心中默禱，只動嘴唇，不出聲音，以利以為她喝醉了，14便對她說：「你要醉到什麼時候呢？醒醒酒吧！」15哈娜答道：「我主啊，我沒有喝醉，我淡酒和烈酒都沒有喝。我是心裡非常愁苦，在耶和華面前傾訴心事。16請不要以為我是墮落的女人，我心中非常悲傷痛苦，所以一直在禱告。」17以利說：「你安心地回去吧，願以色列的上帝答應你的祈求。」18哈娜說：「謝謝你恩待婢女。」於是，她就去吃飯，不再愁容滿面了。19第二天，以利加拿一家清早起來敬拜耶和華，然後回到自己的家鄉拉瑪。以利加拿與哈娜同房，耶和華顧念哈娜，20使她懷孕。她後來生了一個兒子，給孩子取名叫撒母耳，因為她說：「他是我向耶和華求來的。」21第二年，以利加拿帶全家人前往示羅，向耶和華獻年祭並還所許的願。22哈娜沒有跟他們同去，她告訴丈夫說：「孩子斷奶以後，我會把他帶去獻給耶和華，讓他永遠住在那裡。」23以利加拿說：「就依你的意思吧。願耶和華成就祂的應許。」於是，她就留在家中哺養孩子，直到孩子斷奶。24孩子斷奶以後，她就把他帶到示羅耶和華的殿，並帶去三頭公牛、十公斤麵粉和一袋酒。25他們宰了一頭公牛後，就把孩子帶到以利面前。26哈娜說：「我主啊，我敢在你面前起誓，我就是那一次站在你這裡向耶和華祈求的婦人。27我求耶和華賜給我一個孩子，祂應允了我的祈求。28現在，我將他獻給耶和華，讓他終身事奉耶和華。」 他便在那裡敬拜耶和華。
Библия, ревизирано издание
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА.4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и;5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и.6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и.7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА.16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално.19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея.20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил*; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си.22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги.23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА.27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него.28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено* на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.