1我不是自由的嗎?我不是使徒嗎?我不是見過我們的主耶穌嗎?你們不是我在主裡工作的成果嗎?2即使對別人來說我不是使徒,對你們來說我也是使徒,因為你們就是我在主裡作使徒的印證。3對那些責難我的人,我的答覆是這樣:4難道我們沒有權利接受弟兄姊妹供應的飲食嗎?5難道我們沒有權利像主的兄弟、彼得和其他使徒一樣,娶信主的姊妹為妻,一同出入嗎?6難道只有我和巴拿巴要自食其力嗎?7有誰當兵要自備糧餉呢?有誰栽種葡萄園,卻不吃園中出產的葡萄呢?有誰牧養牛羊,卻不喝牛羊的奶呢?8我這樣說難道只是人的觀點嗎?律法不也是這樣說的嗎?9摩西的律法書上說:「牛在踩穀時,不可籠住牠的嘴。」難道上帝關心的只是牛嗎?10祂這樣說難道不是為了我們嗎?這話的確是為我們寫的,因為耕耘的和打穀的農夫都應該存著分享收成的盼望勞作。11既然我們在你們中間撒下了屬靈的種子,難道就不能從你們那裡得到物質上的收穫嗎?12如果別人有權要求你們供應他們,我們豈不更有權嗎?可是我們從來沒有用過這權利,反而凡事忍耐,免得妨礙了基督的福音。13你們難道不知道,在聖殿裡事奉的人可以吃聖殿裡的食物,在祭壇前事奉的人可以分享祭壇上的祭物嗎?14同樣,主也曾吩咐:傳福音的人理當藉著福音得到生活的供應。15但是,我完全沒有使用這權利,如今我談這些事,並不是要你們這樣待我。因為我寧死也不要讓人抹摋我所誇耀的。16其實我傳福音並沒有什麼可誇的,因為這是我的任務,我不傳福音就有禍了!17我若甘心樂意地傳福音,就可以得獎賞;我若不甘願,責任也已經委託給我了。18我能得到什麼獎賞呢?就是我可以把福音白白地傳給人,不使用自己因傳福音而應有的權利。19我雖然是自由之身,不受任何人支配,但我甘願成為眾人的奴僕,為了要得到更多的人。20面對猶太人我就做猶太人,為了要贏得猶太人。面對守律法的人,我這不受律法束縛的人就守律法,為了要贏得守律法的人。21面對沒有律法的人,我就像個沒有律法的人,為了要贏得沒有律法的人。其實我並非在上帝的律法之外,我是在基督的律法之下。22面對軟弱的人我就做軟弱的人,為了要得軟弱的人。面對什麼人,我就做什麼人,為了要盡可能地救一些人。23我做的一切都是為了福音的緣故,為了要與人分享福音的祝福。24你們不知道嗎?在運動場上賽跑的人雖然個個都在跑,但冠軍只有一個。同樣,你們也要努力奔跑,好獲得獎賞。25參加比賽的選手要接受嚴格的訓練,以求贏得桂冠,但這桂冠終必朽壞,我們要贏得的卻是永不朽壞的桂冠。26因此,我奔跑不是漫無目標,我擊拳不是打空氣。27我嚴格訓練自己,克服自身的軟弱,免得我傳福音給別人,自己卻被淘汰了。
Библия, ревизирано издание
Апостолът се отказва от правата си
1Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?2Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.3Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:4Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?5Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си?7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?8По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?9Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,10или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.11Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?12Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.13Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?14Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.15Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.16Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.17Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество.18И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.19Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.20За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.21За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона.22За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.23Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.24Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.25А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;27но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.