1約瑟再也控制不住自己，於是令所有的隨從都出去。這樣，約瑟跟弟兄們相認時，沒有外人在場。2約瑟放聲大哭，埃及人聽見了他的哭聲，法老家也聽到了這個消息。3約瑟對他的弟兄們說：「我是約瑟！我的父親還健在嗎？」他的弟兄們嚇得一句話也說不出來。4約瑟叫他們走近一點，等他們靠近了，便說：「我是你們賣到埃及的弟弟約瑟！5現在，你們不要因為把我賣到這裡而自怨自責。上帝差我先來這裡，是為了保住大家的性命。6地上的饑荒已經兩年了，我們還有五年不能種、不能收。7上帝差我先來，是要為你們保留後代，又要大施拯救，保住你們的性命。8這樣看來，不是你們，是上帝把我送到這裡的。祂使我成為法老的宰相，管理他的家和整個埃及。9你們快回去告訴父親，他兒子約瑟說，『上帝已經使我管理整個埃及，請他立刻來這裡。10他可以帶著他的子孫、牛羊及一切所有住在歌珊。那裡離我很近，11我可以奉養他，以免他和全家老少及僕婢牲畜都陷入絕境，因為還有五年的饑荒。』12你們和我弟弟便雅憫都看見了，這是我親口對你們說的。13你們要把我在埃及享有的尊榮和你們見到的一切都告訴父親，儘快把他接來。」14約瑟和弟弟便雅憫抱頭痛哭，15然後又親吻其他弟兄，抱著他們痛哭，弟兄們跟他交談起來。16約瑟弟兄們到來的消息傳到法老的王宮，法老和他的臣僕都為約瑟感到高興。17法老對約瑟說：「你去吩咐你的弟兄備好驢回迦南，18把你們的父親和家眷都接到我這裡。我要把埃及最好的土地賜給他們，讓他們享受這裡肥美的物產。19吩咐你的弟兄從埃及帶著車去把他們的妻子、兒女和你們的父親接來。20不要擔心你們在迦南的產業，因為埃及全國的美物都是你們的。」21以色列的兒子們答應了。約瑟遵照法老的吩咐，為他的弟兄們預備好車輛和路上需用的糧食，22又給他們每人一套新衣服，但給了便雅憫五套新衣服和三百塊銀子。23約瑟送給父親十頭公驢，馱著埃及的美物，還送了十頭母驢，馱著糧食、餅和其他食物，讓父親路上用。24約瑟送弟兄們回去，囑咐他們路上不要爭吵。25於是，他們離開埃及回到在迦南的父親雅各那裡，26對父親說：「約瑟還活著，並且做了埃及的宰相。」雅各驚呆了，不敢相信他們的話。27雅各聽了他們轉述約瑟的話，又看見約瑟派來接他的車，才回過神來。28以色列說：「我信了！我兒約瑟還活著，我要在死之前去見他。」
Библия, ревизирано издание
Йосиф се открива на братята си
1Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.2И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.3Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.4Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.5Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.6Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.8И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.9Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.11Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.12И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.13И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.14Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
Покана към Яков за преселване
16Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.17Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.18И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.19А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.20При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.21И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.23И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.24Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.25И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.26И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.27Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.28Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.