Apostelgeschichte 22 | 聖經當代譯本修訂版

1 「各位父老兄弟，請聽我解釋！」

2 在場的人聽見保羅講的是希伯來話，更加安靜了。保羅說：

3 「我是猶太人，生於基利迦的大數，在耶路撒冷長大，曾在迦瑪列門下嚴格地按著我們祖先的律法接受教育，像你們今日一樣熱心事奉上帝。

4 我曾經把信奉這道的男女信徒抓進監獄，迫害他們，置他們於死地。

5 大祭司和眾長老都可以為我作證。我還拿著他們寫給大馬士革的猶太人的信去拘捕那裡的信徒，押回耶路撒冷受刑。

6 「當我快到大馬士革的時候，大約中午時分，突然從天上有一道強光四面照著我。

7 我就仆倒在地，聽見有聲音對我說，『掃羅！掃羅！你為什麼迫害我？』

8 我回答說，『主啊，你是誰？』他說，『我就是你迫害的拿撒勒人耶穌！』

9 我的同伴雖然也看見那道強光，卻聽不懂那位說話者的聲音。

10 接著我又問，『主啊！我該怎麼辦？』主說，『起來，到大馬士革去，那裡會有人將指派給你的事告訴你。』

11 「那道耀眼的光照得我雙眼失明，於是同行的人拉著我的手，帶我進了大馬士革。

12 那裡有一個嚴守律法的虔誠人名叫亞拿尼亞，深受當地所有猶太人的尊敬。

13 他來探望我，站在我身邊說，『掃羅弟兄，重見光明吧！』就在那一刻，我抬頭看見了他。

14 他又說，『我們祖先的上帝揀選了你，要你明白祂的旨意，又讓你親自看見那位公義者、聽到祂的聲音。

15 因為你將作祂的見證人，把所見所聞告訴萬民。

16 現在你還等什麼呢？起來求告祂的名，接受洗禮，洗淨你的罪。』

17 「後來，我回到耶路撒冷，在聖殿裡禱告的時候，進入異象，

18 看見主對我說，『趕快離開耶路撒冷，因為這裡的人不會接受你為我做的見證。』

19 我說，『主啊！他們都知道我從前搜遍各會堂，逮捕、毒打信你的人。

20 當你的見證人司提凡為你流血殉道時，我自己也站在旁邊贊同殺他的人，還替他們保管衣服。』

21 主卻對我說，『去吧！我要差遣你到遙遠的外族人那裡。』」

因羅馬公民身分而免刑

22 眾人一聽到這裡，就高喊：「從世上除掉這樣的人！他不配活著！」

23 百姓咆哮著脫掉外衣，揚起塵土。

24 千夫長下令把保羅押回營房，預備鞭打拷問他，要查出眾人向他咆哮的緣由。

25 他們把保羅綁起來正要鞭打，保羅問旁邊的百夫長：「未經定罪就拷打羅馬公民合法嗎？」

26 百夫長一聽，立刻去稟告千夫長說：「你看該怎麼辦？這人是羅馬公民。」

27 千夫長就來問保羅：「告訴我，你是羅馬公民嗎？」 保羅說：「是的。」

28 千夫長說：「我花了很多錢才當上羅馬公民！」 保羅說：「我生來就是。」

29 那些準備拷問保羅的士兵立刻退下了。千夫長也害怕起來，因為發現保羅是羅馬公民，他卻下令捆綁了保羅。

保羅在公會申辯

30 第二天，千夫長想知道保羅被猶太人指控的真相，就為保羅鬆了綁，並召聚了祭司長和全公會的人，然後將保羅帶來，讓他站在眾人面前。

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script) (聖經當代譯本修訂版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Защитното слово на Павел

1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 и гонех до смърт последователите на това учение*, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

5 както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

13 дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

21 Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Разговор с римския военачалник

22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин*!

27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Павел пред Синедриона

30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.