1那么，从我们的先祖亚伯拉罕身上，我们学到什么呢？2如果亚伯拉罕是因为有好行为而被称为义人，他就可以夸口了，但他在上帝面前没有可夸的。3圣经上不是说“亚伯拉罕信上帝，就被算为义人”吗？4人工作得来的工钱不算是恩典，是应得的。5但对于只信赦免罪人的上帝、不靠功劳的人，他的信就被算为义。6大卫也说不靠行为而被上帝算为义的人是有福的，他说：7“过犯得到赦免、罪恶被遮盖的人有福了。8不被主定罪的人有福了。”9那么，这种福分只给受割礼的人吗？还是也给没有受割礼的人呢？因为我们说，亚伯拉罕信上帝，就被算为义人。10他究竟是怎么被算为义人的呢？是他受割礼以前呢？还是以后呢？不是以后，而是以前。11他后来受割礼只不过是一个记号，表明他在受割礼前已经因信而被称为义人了。他因此成为一切未受割礼的信徒之父，使这些人也可以被算为义人。12他也做了受割礼之人的父。这些人不只是受了割礼，还跟随我们先祖亚伯拉罕的脚步，效法他在未受割礼时的信心。13上帝应许将世界赐给亚伯拉罕和他的后裔，不是因为亚伯拉罕遵行了律法，而是因为他因信而成了义人。14如果只有遵行律法的人才可以承受应许，信心就没有价值，上帝的应许也就落了空。15因为有律法，就有刑罚；哪里没有律法，哪里就没有违法的事。16所以，上帝的应许是借着人的信心赐下的，好叫这一切都是出于上帝的恩典，确保应许归给所有亚伯拉罕的子孙，不单是守律法的人，也包括一切效法亚伯拉罕信心的人。17亚伯拉罕在上帝面前是我们所有人的父，正如圣经上说：“我已经立你为万族之父。”他所信的上帝是能够使死人复活、使无变有的上帝。18他在毫无指望的情况下仍然满怀盼望地相信上帝的应许，因而成为“万族之父”，正如上帝的应许：“你的后裔必这么多”。19那时他将近百岁，知道自己身体如同已死，撒拉也过了生育的岁数，但他的信心仍然没有动摇。20他没有因不信而怀疑上帝的应许，反倒信心更加坚定，将荣耀归给上帝。21他完全相信上帝必能实现祂的应许。22因此，他被算为义人。23“他被算为义人”这句话不单单是为他写的，24也是为将来要被算为义人的我们写的，就是相信上帝使主耶稣从死里复活的人。25耶稣受害而死是为了我们的过犯，祂复活是为了使我们成为义人。
Библия, ревизирано издание
Примерът на Авраам
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?2Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.3Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“4А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.14Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;15понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни17(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“19Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,25Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.