Psalm 78 | 圣经当代译本修订版

上帝引导祂的子民

亚萨的训诲诗。

1 我的百姓啊！你们要听我的教导，侧耳倾听我的话。 2 我要开口讲比喻，道出古时的奥秘， 3 是我们所闻所知、世代流传下来的事。 4 我们不要在子孙面前隐瞒事实，要把耶和华当受称颂的作为、祂的权能和所行的奇事告诉下一代。 5 因为祂为雅各制定法度，为以色列设立律法，又吩咐我们的祖先把这些律法传给儿女， 6 好让他们也照样教导自己的子孙后代，世代相传。 7 这样，他们就会信靠上帝，遵行祂的命令，不忘记祂的作为； 8 也不会像自己的祖先那样顽梗叛逆，对上帝不忠，心怀二意。 9 以法莲人备上了弓箭，却临阵逃命。 10 他们不遵守上帝的约，拒绝遵行祂的律法。 11 他们忘记了祂的作为，忘记了祂为他们所行的奇事。 12 祂曾在埃及，在琐安当着他们祖先的面行神迹。 13 祂把海水分开，带领他们安然渡过；祂使海水堆起如墙壁。 14 祂白天以云柱带领他们，晚上用火柱引导他们。 15 祂在旷野劈开磐石，供应他们丰沛的水源。 16 祂使水从磐石中滚滚流出，如滔滔江河。 17 然而，他们仍旧犯罪，在旷野反叛至高的上帝。 18 他们顽梗地试探上帝，索要他们想吃的食物。 19 他们抱怨上帝，说： “难道上帝可以在旷野摆宴席吗？ 20 祂击打磐石，水就涌出，流淌成河，但祂能赐给我们——祂的子民食物和肉吗？” 21 耶和华听后大怒，祂的怒火烧向雅各，祂的怒气撒向以色列。 22 因为他们不相信上帝，也不信靠祂的拯救。 23 祂向穹苍发出命令，又打开天门， 24 降下吗哪给他们吃，赐下天粮。 25 他们吃了天使的食物，上帝赐给他们丰富的食物。 26 祂使空中刮起东风，用大能引来南风， 27 使飞鸟像雨点一般降在他们当中，多如尘埃，使他们有多如海沙的肉吃。 28 祂使飞鸟降落在他们营中的帐篷周围， 29 让他们尽情地吃，遂了他们的心愿。 30 但是，他们还没有吃完，肉还在口中的时候， 31 上帝就向他们发怒，杀掉了他们当中最强壮的，消灭了以色列的青年。 32 即使如此，他们依旧犯罪，不相信上帝奇妙的作为。 33 所以上帝使他们虚度一生，让他们的岁月充满恐惧。 34 直到上帝击杀他们的时候，他们才回转，诚心寻求上帝。 35 他们才想起上帝是他们的磐石，至高的上帝是他们的救赎主。 36 他们却虚情假意，满口谎言。 37 他们不忠于祂，也不信守祂的约。 38 但上帝充满怜悯，赦免了他们的罪，没有毁灭他们。祂多次收住怒气，没有完全发出祂的烈怒。 39 祂顾念他们不过是血肉之躯，像一阵风转眼消逝。 40 他们在旷野屡屡反叛祂，使祂伤心。 41 他们再三试探上帝，惹以色列的圣者发怒。 42 他们忘记了祂的大能，忘记了祂救他们脱离压迫的日子， 43 也忘记了祂在埃及所行的神迹，在琐安的田野所行的奇事。 44 祂曾使江河溪流变成血，以致无人能喝。 45 祂曾使成群的苍蝇吞没他们，使青蛙毁灭他们。 46 祂将他们的五谷赏给蚱蜢，让蝗虫吃尽他们的收成。 47 祂用冰雹毁坏他们的葡萄树，用严霜毁坏他们的无花果树， 48 又用冰雹毁灭他们的牛群，用闪电毁灭他们的牲畜。 49 祂把怒火、烈怒、愤恨和祸患倾倒在他们身上，遣下一群降灾的天使。 50 祂的怒气尽发，使他们被瘟疫吞噬，难逃一死。 51 祂击杀了埃及人所有的长子，就是含帐篷中头生的儿子。 52 祂领出自己的子民，好像领出羊群，引领他们经过旷野， 53 使他们一路平安，免受惊吓，大海却淹没了他们的仇敌。 54 祂带领自己的子民来到圣地的边界，来到祂亲手为他们预备的山区， 55 从他们面前赶出外族人，把外族人的土地分给他们，作为他们的产业，使以色列各支派安顿下来。 56 可是，他们仍旧试探上帝，反叛至高者，不遵行祂的法度。 57 他们跟祖先一样背信弃义，像断弓一样毫不可靠。 58 他们建造丘坛，惹祂发怒；他们竖起神像，令祂愤怒。 59 上帝知道了他们的恶行，怒不可遏，彻底弃绝了以色列人。 60 祂离弃了设在示罗的圣幕，就是祂在人间的居所。 61 祂任凭自己的约柜被人掳去，让自己的荣耀落在敌人手中。 62 祂使自己的子民被刀剑杀戮，向自己的产业大发怒气。 63 青年被烈火吞噬，少女无法婚嫁。 64 祭司丧身刀下，寡妇无法哭丧。 65 那时，主像从睡眠中醒来，又如酒后醒来的勇士。 66 祂击退仇敌，叫他们永远蒙羞。 67 祂丢弃了约瑟的子孙，没有拣选以法莲支派。 68 祂拣选了犹大支派，祂所喜爱的锡安山。 69 祂为自己建造高耸的圣所，使它像大地一样长存。 70 祂拣选了祂的仆人大卫，把他从羊圈中召来， 71 让他离开牧羊的生活，去牧养祂的子民雅各的后裔，牧养祂的产业以色列。 72 于是，大卫以正直的心牧养他们，用灵巧的手带领他们。

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, 4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, 5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, 6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. 7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди 8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. 9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. 10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, 11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. 12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. 13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. 14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. 15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. 16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. 18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*, 19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? 21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; 22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. 23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. 25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита. 26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; 28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. 29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. 30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, 31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. 32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. 33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. 34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; 35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. 36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; 37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. 38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; 39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. 40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, 41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! 42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис 44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; 45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, 46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. 47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, 48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; 49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – 50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; 51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, 52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, 53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; 54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, 55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. 56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. 58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, 61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. 62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. 63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. 64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; 66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. 67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Psalm 78 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание

上帝引导祂的子民

亚萨的训诲诗。

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)