1耶和华对亚米太的儿子约拿说：2“你起来前往尼尼微大城，大声警告那里的居民，因为他们的罪恶滔天，已经达到我面前。”3可是，约拿却起身逃往他施，想躲避耶和华。他到了约帕港，看见一艘要开往他施的船，就付了船费，上了船，想和众人一起去他施，好躲避耶和华。4然而，耶和华使海面起了狂风，滔天巨浪几乎把船打成碎片。5水手们非常害怕，纷纷呼求自己的神，又把船上的货物全都抛进海里，以减轻重量。这时候，约拿已下到底舱，躺在那里呼呼大睡。6船长来到约拿身边对他说：“你这个人，怎么这时候还在睡觉！快起来祈求你的神吧，也许你的神会怜悯我们，饶我们一命。”7后来，船上的人彼此商量说：“来，我们抽签，看看这场灾难是谁惹来的。”于是他们就抽签，结果抽中了约拿。8众人问他：“请告诉我们，这场灾难是谁惹来的？你是做什么的？从哪里来？是哪一国、哪一族的人？”9约拿回答说：“我是希伯来人，我敬畏耶和华，祂是创造海洋陆地、掌管诸天的上帝。”10之后，他就把怎样逃避耶和华的事告诉他们。众人知道后，万分恐惧，问他：“你怎么做出这种事？”11那时，风浪越来越大，他们便对约拿说：“我们要怎样处置你，才能使风浪平静呢？”12约拿对他们说：“我知道这场风暴是因我而起的，你们把我抬起来抛进海里，风浪自然会平静。”13然而船上的人还是拚命划船，希望把船划向岸边，可是没有成功，因为风浪实在太大了。14他们只好呼求耶和华，说：“耶和华啊，求你不要因这个人的性命而毁灭我们，不要因我们杀害无辜的人而怪罪我们，因为你耶和华按自己的旨意行事。”15然后他们把约拿抬起来抛进海里，狂风巨浪立刻平静了。16众人都极其敬畏耶和华，向祂献祭，并且许愿。17耶和华安排了一条大鱼，把约拿吞下，他在鱼腹里度过三天三夜。
Библия, ревизирано издание
Йона не се подчинява на Бога
1ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:2Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.3Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие.4Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.5Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.6Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.7После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.8Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?9А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.10Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.)11Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)12И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.13Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.14Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал.15И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.16А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци.17А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.