1扫罗和大卫两家长期争战,大卫家的势力越来越强,扫罗家却日益衰微。2大卫在希伯仑生的儿子有耶斯列人亚希暖所生的长子暗嫩,3迦密人拿八的遗孀亚比该所生的次子基利押,基述王达买的女儿玛迦所生的三子押沙龙,4哈及所生的四子亚多尼雅,亚比她所生的五子示法提雅,5大卫的妻子以格拉所生的六子以特念。大卫的这些儿子都是在希伯仑生的。6在扫罗和大卫两家争战期间,押尼珥在扫罗家权势日增。7他跟扫罗的一个妃嫔、艾押的女儿利斯巴通奸,伊施波设问他:“你为什么跟我父亲的妃嫔一起睡觉呢?”8押尼珥听了非常愤怒,说:“难道我是犹大的走狗吗?我这样厚待你父亲扫罗家和他的亲人朋友,没有把你交给大卫,今天你竟为了一个女人来责备我!9倘若我不照着耶和华应许大卫的誓言把扫罗的江山夺过来交给大卫,让他统治全以色列和犹大,从但到别示巴,愿耶和华重重地惩罚我!”11伊施波设一句话也不敢答,因为他害怕押尼珥。12押尼珥派使者送信给大卫,说:“这个国家难道不是你的吗?如果你与我立约,我必帮助你统一以色列。”13大卫回答说:“好,但你一定要把扫罗的女儿米甲带来才能见我。”14于是,大卫派使者去见扫罗的儿子伊施波设说:“请把我的妻子米甲送回来,因为她是我用一百个非利士人的包皮作聘礼娶来的。”15伊施波设就派人把米甲从她丈夫——拉亿的儿子帕铁那里接回来。16帕铁一路跟着米甲,边走边哭,一直到巴户琳。押尼珥对他说:“你回去吧!”他就回去了。17押尼珥和以色列的长老商量说:“你们以前一直都希望大卫做你们的王,18现在是时候了,因为耶和华曾说要借着祂仆人大卫的手,从非利士人和其他敌人手中拯救祂的以色列子民。”19押尼珥也跟便雅悯人商谈,然后到希伯仑把以色列人和便雅悯人的愿望告诉大卫。20当时,他带了二十个人前往希伯仑见大卫,大卫就设宴款待他们。21押尼珥对大卫说:“我要为我主我王招聚所有的以色列人,跟你立约,你便可以如愿以偿,统治全以色列。”于是大卫为他送行,他就平安地回去了。22大卫送押尼珥离开后不久,约押就率领大卫的军队带着许多战利品凯旋而归。23约押率领全军回来后,有人告诉他:“尼珥的儿子押尼珥刚才来朝见王,王送他平安地离去了。”24约押听后,就去见王,说:“你这做的是什么事?押尼珥来见你,你为什么放他走呢?25你要知道,尼珥的儿子押尼珥想来骗你,探听你的虚实。”26约押从大卫那里出来,派人去追押尼珥,他们在西拉井追上了他,把他带了回来。大卫对这件事一无所知。27押尼珥回到希伯仑的时候,约押就把他带到城门的瓮洞,装作与他密谈,乘机用短剑刺入他的肚子,把他杀死了,为他兄弟亚撒黑报了仇。28大卫听到消息就说:“耶和华作证,我和我的人民永远跟尼珥的儿子押尼珥的死无关。29约押和他全家要承担这罪,愿他的后代永远有长疮的、患皮肤病的、拄拐杖的、被刀剑所杀的或挨饿的。”30约押和他兄弟亚比筛之所以杀押尼珥,是因为押尼珥在基遍杀了他们的兄弟亚撒黑。31大卫对约押和部下说:“你们要撕裂衣服,腰束麻布,在押尼珥棺前哭丧!”大卫王也跟在棺后送葬。32他们就把押尼珥葬在希伯仑。大卫王和众人在墓旁大哭一场。33大卫王哀悼押尼珥,说: “押尼珥啊! 你怎能死得糊里糊涂*呢?34你的手没有被捆, 你的脚没有被锁, 你是死在阴险小人的手里啊!” 于是众人都为押尼珥哀哭。35大卫整天没有进食,众人来劝他吃一点东西,但他起誓说:“我若在日落以前吃任何东西,愿上帝重重地惩罚我!”36众人听见了,都很喜悦,王做的每一件事都令他们喜悦。37那天全国的人都看出尼珥的儿子押尼珥的死与大卫无关。38大卫王对他的随从说:“你们难道不知道今天以色列损失了一位伟大的将领吗?39今天我虽然是耶和华所膏立的王,但仍势单力薄,无法对付洗鲁雅的两个儿子,愿耶和华报应他们的恶行。”
Библия, ревизирано издание
1Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.2На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.3Вторият му – Хилеав*, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.4Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала.5И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.6А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.7Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?8Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!9Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел,10като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.11И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.12Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.13А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.14И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.15И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син.16Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.17А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;18сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели19Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом.20И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.21Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.22А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.23След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.24Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?25Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.26И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.27И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.28А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син.29Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.30Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.31Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.32Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.33Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?34Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.35После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.36И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.37Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.38А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!39Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.