1以色列人曾在米斯巴起誓不把女儿嫁给便雅悯人。2他们来到伯特利，坐在上帝面前放声痛哭，直到黄昏。3他们说：“以色列的上帝耶和华啊，以色列为何少了一个支派呢？为何发生了这样的事呢？”4第二天，众人清早起来在那里筑了一座祭坛，献上燔祭和平安祭。5他们彼此议论说：“我们到米斯巴聚集在耶和华面前的时候，各支派中谁没有来呢？”原来，他们曾经起誓说：凡不到米斯巴聚集在耶和华面前的人都要被处死。6以色列人为他们的同胞便雅悯人难过，说：“如今以色列绝了一个支派。7我们曾经在耶和华面前起誓，决不把女儿嫁给便雅悯人，现在我们应该怎么办才能使他们剩下来的人得到妻子呢？”8他们又查问各支派中谁没有到米斯巴聚集在耶和华面前，结果发现基列·雅比人缺席，9因为点兵的时候，没有一个基列·雅比人在场。10于是，会众派出一万二千精兵，命令他们杀掉基列·雅比人及其妇女和孩子。11他们对精兵说：“你们所要做的就是消灭所有的男子和已婚妇女。”12他们在基列·雅比的居民中找到四百名处女，把她们带回迦南的示罗营地。13全体会众又派人到临门岩去跟便雅悯人讲和。14于是，便雅悯人返回了家乡，以色列人把从基列·雅比居民中留下来的四百个处女给他们做妻子，但还是不够。15众人为便雅悯支派难过，因为耶和华使以色列少了一个支派。16会众的长老说：“便雅悯支派的女子都死了，我们应该怎么办才能使余下的人有妻子呢？17便雅悯的余民必须成家立后，以免以色列失去一个支派。18可是我们又不能把女儿嫁给他们，因为我们曾经起誓，‘把女儿嫁给便雅悯人的必受咒诅。’”19有人想起在示罗每年都有耶和华的节期。示罗在利波拿以南、伯特利以北至示剑的大路东面。20于是，他们对便雅悯人说：“你们埋伏在葡萄园里，21见到示罗的女子出来跳舞时，就冲出去各自抢一个，带回便雅悯做妻子。22倘若她们的父亲或弟兄前来抱怨，我们会说，‘求你们恩待我们，因为我们从战场上带回的女子不够分给他们做妻子。何况又不是你们把女儿嫁给他们的，所以罪不在你们。’”23便雅悯人就依计行事，从跳舞的女子中各自抢了一个，带回自己的家乡做妻子。他们重建城邑，住在其中。24于是，以色列人离开那里，各回自己的支派、宗族和家园。25那时候，以色列人没有王，人人各行其是。
Библия, ревизирано издание
Запазване на Вениаминовото племе
1А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.2Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.3И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?4А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.5Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.6И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.7Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си?8Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.9Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.11И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.12А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.13Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.14И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.15И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена.16Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?17И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.18Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.19Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,20заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята21и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.22А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.23И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.24Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.25В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.