1约瑟再也控制不住自己,于是令所有的随从都出去。这样,约瑟跟弟兄们相认时,没有外人在场。2约瑟放声大哭,埃及人听见了他的哭声,法老家也听到了这个消息。3约瑟对他的弟兄们说:“我是约瑟!我的父亲还健在吗?”他的弟兄们吓得一句话也说不出来。4约瑟叫他们走近一点,等他们靠近了,便说:“我是你们卖到埃及的弟弟约瑟!5现在,你们不要因为把我卖到这里而自怨自责。上帝差我先来这里,是为了保住大家的性命。6地上的饥荒已经两年了,我们还有五年不能种、不能收。7上帝差我先来,是要为你们保留后代,又要大施拯救,保住你们的性命。8这样看来,不是你们,是上帝把我送到这里的。祂使我成为法老的宰相,管理他的家和整个埃及。9你们快回去告诉父亲,他儿子约瑟说,‘上帝已经使我管理整个埃及,请他立刻来这里。10他可以带着他的子孙、牛羊及一切所有住在歌珊。那里离我很近,11我可以奉养他,以免他和全家老少及仆婢牲畜都陷入绝境,因为还有五年的饥荒。’12你们和我弟弟便雅悯都看见了,这是我亲口对你们说的。13你们要把我在埃及享有的尊荣和你们见到的一切都告诉父亲,尽快把他接来。”14约瑟和弟弟便雅悯抱头痛哭,15然后又亲吻其他弟兄,抱着他们痛哭,弟兄们跟他交谈起来。16约瑟弟兄们到来的消息传到法老的王宫,法老和他的臣仆都为约瑟感到高兴。17法老对约瑟说:“你去吩咐你的弟兄备好驴回迦南,18把你们的父亲和家眷都接到我这里。我要把埃及最好的土地赐给他们,让他们享受这里肥美的物产。19吩咐你的弟兄从埃及带着车去把他们的妻子、儿女和你们的父亲接来。20不要担心你们在迦南的产业,因为埃及全国的美物都是你们的。”21以色列的儿子们答应了。约瑟遵照法老的吩咐,为他的弟兄们预备好车辆和路上需用的粮食,22又给他们每人一套新衣服,但给了便雅悯五套新衣服和三百块银子。23约瑟送给父亲十头公驴,驮着埃及的美物,还送了十头母驴,驮着粮食、饼和其他食物,让父亲路上用。24约瑟送弟兄们回去,嘱咐他们路上不要争吵。25于是,他们离开埃及回到在迦南的父亲雅各那里,26对父亲说:“约瑟还活着,并且做了埃及的宰相。”雅各惊呆了,不敢相信他们的话。27雅各听了他们转述约瑟的话,又看见约瑟派来接他的车,才回过神来。28以色列说:“我信了!我儿约瑟还活着,我要在死之前去见他。”
Библия, ревизирано издание
Йосиф се открива на братята си
1Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.2И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.3Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.4Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.5Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.6Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.8И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.9Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.11Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.12И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.13И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.14Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
Покана към Яков за преселване
16Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.17Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.18И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.19А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.20При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.21И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.23И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.24Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.25И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.26И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.27Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.28Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.