19“亚基帕王啊！我没有违背这从天上来的异象。20我先在大马士革，然后到耶路撒冷、犹太全境和外族人当中劝人悔改归向上帝，行事为人要与悔改的心相称。21就因为这些事，犹太人在圣殿中抓住我，打算杀我。22然而，我靠着上帝的帮助，到今天还能站在这里向所有尊卑老幼做见证。我讲的不外乎众先知和摩西说过要发生的事，23就是基督必须受害，并首先从死里复活，将光明带给犹太人和外族人。”24这时，非斯都打断保罗的申辩，大声说：“保罗，你疯了！一定是你的学问太大，使你神经错乱了！”25保罗说：“非斯都大人，我没有疯。我讲的话真实、合理。26王了解这些事，所以我才敢在王面前直言。我相信这些事没有一件瞒得过王，因为这些事并非暗地里做的。27亚基帕王啊，你信先知吗？我知道你信。”28亚基帕王对保罗说：“难道你想三言两语就说服我成为基督徒吗？”29保罗说：“不论话多话少，我求上帝不仅使你，也使今天在座的各位都能像我一样，只是不要像我这样带着锁链。”30亚基帕王、总督、百妮姬及其他在座的人都站起来，31走到一边商量说：“这人没有做什么该判死刑或监禁的事。”32亚基帕王对非斯都说：“这人要是没有向凯撒上诉，已经可以获释了。”
Библия, ревизирано издание
Защитата на Павел пред Агрипа
1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:2Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.5Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.6И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,7до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!8Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?9И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;10което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.11И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.12По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,13по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен.14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,17като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.22Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,23а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.26Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.