Apostelgeschichte 27 | 圣经当代译本修订版

保罗前往罗马

1 他们决定让我们坐船去意大利，于是将保罗和其他囚犯都交给一位皇家兵团的百夫长犹流看管。 2 有一艘亚大米田的船准备沿着亚细亚海岸航行。我们上船启航，同船的还有帖撒罗尼迦的马其顿人亚里达古。 3 第二天，船停泊在西顿港，犹流宽待保罗，准他探望当地的朋友，接受他们的照应。 4 我们从那里启航后，由于遇到逆风，便沿着塞浦路斯的背风岸前行， 5 经过基利迦和旁非利亚附近的海域，来到吕迦的每拉。 6 百夫长在那里找到一艘从亚历山大驶往意大利的船，吩咐我们换搭那艘船。 7 一连多日船速十分缓慢，好不容易才驶近革尼土。因为强风船无法前行，只好沿着克里特背风岸航行，经过撒摩尼角。 8 船沿着海岸行进，几经艰难才到达拉西亚城附近的佳澳。 9 我们耽误了不少日子，禁食的节期*已过，航行很危险，保罗劝告众人说： 10 “各位，照我看来，如果我们继续航行，不只会损失货物和船只，甚至连我们的性命也难保。” 11 但那百夫长只相信船主和舵手的话，不接受保罗的劝告。 12 由于佳澳港不适宜过冬，大部分人赞成启航，以为或许可以赶到菲尼基过冬。菲尼基是克里特的一个港口，一面向西南，一面向西北。

惊涛骇浪

13 那时，南风徐徐吹来，他们以为可以按计划继续航行，于是起锚沿着克里特行进。 14 可是出发不久，便遇到从岛上刮来的猛烈的东北风*， 15 船被刮得失去控制，我们只好任船随风漂流。 16 船沿着一个叫高达的小岛的背风面前进，大家好不容易才控制住救生船。 17 水手把救生船拉上甲板后，又用绳索加固船身。因为怕船会在赛耳底搁浅，于是收起船帆，任船漂流。 18 第二天，风浪依然猛烈，他们开始把货物抛进海里。 19 第三天，他们又亲手把船上的用具也抛掉了。 20 一连好几天都看不到太阳、星辰，风浪肆虐，我们完全放弃了得救的指望。

保罗安慰众人

21 这时大家已经多日没有进食，保罗站在他们当中说：“各位当初如果肯听我劝，不离开克里特，就不会遭受这些损失了。 22 现在我劝大家放心，你们无人会丧命，只是这艘船保不住了。 23 因为昨天晚上，我所归属、所事奉的上帝差遣天使站在我身旁， 24 对我说，‘保罗，不用怕，你一定会站在凯撒面前，上帝也会保全所有和你同船的人。’ 25 所以请各位放心，我深信上帝所说的话必然会成就。 26 只是我们一定会在某个岛上搁浅。” 27 第十四天的晚上，我们在亚得里亚海漂来漂去。到了午夜时分，水手都觉得离陆地不远了， 28 就探测水深，结果约三十六米深，再往前一点，只有二十七米左右。 29 他们怕会触礁，就从船尾抛下四个锚，暂停前进，期待天亮。 30 水手们想要弃船逃生，假装要从船头抛锚，却偷偷地把救生船放到海里。 31 保罗对百夫长和士兵们说：“除非他们留下来，否则你们都活不了！” 32 士兵听了，就砍断绳索，让救生船漂走。 33 到了黎明时分，保罗劝大家吃东西，说：“你们提心吊胆、不思饮食已经十四天了。 34 我劝你们吃点东西，好活下去，你们必定毫发无损。” 35 保罗说完后拿起饼，当众感谢上帝，然后掰开吃。 36 于是大家都振作起来，吃了些东西。 37 船上共有二百七十六人。 38 吃饱了以后，为了要减轻船的重量，他们把麦子抛进海里。

安全登陆

39 天亮的时候，水手发现了一片不认识的陆地，看见一个有沙滩的海湾，便决定尽可能在那里靠岸。 40 于是砍断锚索，把锚丢在海里，松开舵绳，升起前帆，顺着风势驶向那沙滩。 41 可是，遇到两流交汇的水域，就在那里搁了浅，船头卡在那里不能动弹，船尾被大浪撞裂了。 42 士兵们想把囚犯全杀掉，怕有人乘机游泳逃走。 43 但百夫长为了救保罗，不准他们轻举妄动，下令会游泳的先跳到海里游上岸。 44 其余的人利用木板和船体的碎片游上岸。结果，全船的人都安全上岸了。

Библия, ревизирано издание

Пътуването за Рим

1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него. 7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон. 8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. 9 Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: 10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Морската буря

13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит. 14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон, 15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката; 17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. 19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване. 20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. 21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети. 22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; 23 защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: 24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. 25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. 26 Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне. 30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа, 31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите. 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето. 33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. 34 Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. 35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. 36 От това всички се ободриха и ядоха и те. 37 А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. 38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

Корабокрушението

39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно. 40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. 41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. 43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44 а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

Apostelgeschichte 27 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание