Apostelgeschichte 22 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 22 | 圣经当代译本修订版
1 “各位父老兄弟,请听我解释!” 2 在场的人听见保罗讲的是希伯来话,更加安静了。保罗说: 3 “我是犹太人,生于基利迦的大数,在耶路撒冷长大,曾在迦玛列门下严格地按着我们祖先的律法接受教育,像你们今日一样热心事奉上帝。 4 我曾经把信奉这道的男女信徒抓进监狱,迫害他们,置他们于死地。 5 大祭司和众长老都可以为我作证。我还拿着他们写给大马士革的犹太人的信去拘捕那里的信徒,押回耶路撒冷受刑。 6 “当我快到大马士革的时候,大约中午时分,突然从天上有一道强光四面照着我。 7 我就扑倒在地,听见有声音对我说,‘扫罗!扫罗!你为什么迫害我?’ 8 我回答说,‘主啊,你是谁?’他说,‘我就是你迫害的拿撒勒人耶稣!’ 9 我的同伴虽然也看见那道强光,却听不懂那位说话者的声音。 10 接着我又问,‘主啊!我该怎么办?’主说,‘起来,到大马士革去,那里会有人将指派给你的事告诉你。’ 11 “那道耀眼的光照得我双眼失明,于是同行的人拉着我的手,带我进了大马士革。 12 那里有一个严守律法的虔诚人名叫亚拿尼亚,深受当地所有犹太人的尊敬。 13 他来探望我,站在我身边说,‘扫罗弟兄,重见光明吧!’就在那一刻,我抬头看见了他。 14 他又说,‘我们祖先的上帝拣选了你,要你明白祂的旨意,又让你亲自看见那位公义者、听到祂的声音。 15 因为你将做祂的见证人,把所见所闻告诉万民。 16 现在你还等什么呢?起来求告祂的名,接受洗礼,洗净你的罪。’ 17 “后来,我回到耶路撒冷,在圣殿里祷告的时候,进入异象, 18 看见主对我说,‘赶快离开耶路撒冷,因为这里的人不会接受你为我做的见证。’ 19 我说,‘主啊!他们都知道我从前搜遍各会堂,逮捕、毒打信你的人。 20 当你的见证人司提凡为你流血殉道时,我自己也站在旁边赞同杀他的人,还替他们保管衣服。’ 21 主却对我说,‘去吧!我要差遣你到遥远的外族人那里。’”

因罗马公民身份而免刑

22 众人一听到这里,就高喊:“从世上除掉这样的人!他不配活着!” 23 百姓咆哮着脱掉外衣,扬起尘土。 24 千夫长下令把保罗押回营房,预备鞭打拷问他,要查出众人向他咆哮的缘由。 25 他们把保罗绑起来正要鞭打,保罗问旁边的百夫长:“未经定罪就拷打罗马公民合法吗?” 26 百夫长一听,立刻去禀告千夫长说:“你看该怎么办?这人是罗马公民。” 27 千夫长就来问保罗:“告诉我,你是罗马公民吗?” 保罗说:“是的。” 28 千夫长说:“我花了很多钱才当上罗马公民!” 保罗说:“我生来就是。” 29 那些准备拷问保罗的士兵立刻退下了。千夫长也害怕起来,因为发现保罗是罗马公民,他却下令捆绑了保罗。

保罗在公会申辩

30 第二天,千夫长想知道保罗被犹太人指控的真相,就为保罗松了绑,并招聚了祭司长和全公会的人,然后将保罗带来,让他站在众人面前。

Chinese Contemporary Bible TM (Simplified Script) (圣经当代译本修订版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Защитното слово на Павел

1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. 2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:) 3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; 4 и гонех до смърт последователите на това учение*, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; 5 както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. 6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен. 7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? 8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. 9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. 10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш. 11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск. 12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи, 13 дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него. 14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста; 15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. 17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом 18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. 19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб; 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. 21 Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Разговор с римския военачалник

22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее! 23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, 24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него. 25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден? 26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин*! 27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин. 28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. 29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Павел пред Синедриона

30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.