1За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.2* Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада, всеки ден ме притеснява.3Моите врагове цял ден ме дебнат, защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.4В деня, когато се страхувам, аз се уповавам на Тебе.5С Божията помощ прославям словото Му, на Бога се уповавам. Няма да се уплаша – какво може да ми стори човек*?6Всеки ден изопачават думите ми, всичките им помисли са за зло против мене.7Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, дебнат за моя живот.8Ще се избавят ли въпреки своята вина? Боже, повали с гняв тези хора!9Ти преброи скитанията ми. Събери сълзите ми в Своя съд. Не са ли отбелязани те в Твоята книга?10Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад. Това узнах, че Бог е с мене.11С Божията помощ ще прославя словото Му, в името на Господа ще прославя обещанието Му.12На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша – какво може да ми стори човек?13Боже, длъжен съм да изпълня обетите си, ще Ти въздам благодарствени приноси.14Защото Ти избави живота ми от смърт, краката ми – от препъване, за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.
Segond 21
Confiance dans la détresse
1Au chef de chœur, sur la mélodie de «Colombe des térébinthes lointains». Hymne de David, lorsque les Philistins s'emparèrent de lui à Gath.2Fais-moi grâce, ô Dieu, car des hommes me harcèlent; tout le jour, ils me font la guerre, ils me tourmentent.3Tout le jour, mes adversaires me harcèlent; ils sont nombreux, ils me font la guerre avec arrogance.4Quand je suis dans la crainte, je me confie en toi.5Je loue Dieu pour sa parole. Je me confie en Dieu, je n'ai peur de rien: que peuvent me faire des créatures?6Sans cesse ils déforment mes propos, ils n'ont que de mauvaises pensées envers moi.7Ils complotent, ils épient, ils sont sur mes talons parce qu'ils en veulent à ma vie.8Est-ce par un crime qu'ils pourraient être délivrés? Dans ta colère, ô Dieu, abats ces gens!9Tu comptes les pas de ma vie errante. Recueille mes larmes dans ton outre: ne sont-elles pas inscrites dans ton livre?10Mes ennemis reculent, le jour où je crie à toi; je sais que Dieu est pour moi.11Je loue Dieu pour sa parole, je loue l'Eternel pour sa parole.12Je me confie en Dieu, je n'ai peur de rien: que peuvent me faire des hommes?13O Dieu, je dois accomplir les vœux que je t'ai faits; je t'offrirai ma reconnaissance,14car tu as délivré mon âme de la mort, tu as préservé mes pieds de la chute, afin que je marche devant toi, ô Dieu, à la lumière des vivants.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.