Matthäus 26 | Съвременен български превод

Заговор за убийството на Иисус Христос

1 Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: 2 „Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ 3 Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа 4 и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. 5 „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“

Помазване на Иисус Христос във Витания

6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, 7 пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. 8 Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? 9 Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ 10 Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; 11 защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. 12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците 15 и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.

Тайната вечеря

17 А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 18 И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“ 19 И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря. 20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; 21 и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 22 Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ 23 А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 25 А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“ 26 И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 27 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, 28 защото това е* Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ 30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

31 Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“ 32 А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 33 Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ 34 Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ 35 Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.

Иисус Христос в Гетсиманската градина

36 След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ 39 И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ 42 Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ 43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Залавяне на Иисус Христос

47 И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. 48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се*, Учителю!“ И Го целуна. 50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 55 После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Иисус Христос на съд пред синедриона

57 А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59 А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; 60 и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“ 62 И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ 63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ 64 Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ 65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си* и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. 66 Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ 67 Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници 68 и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“

Отричането на апостол Петър

69 А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ 70 Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ 72 А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ 73 Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ 74 Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. 75 И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.

Segond 21

Complot contre Jésus

1 Lorsque Jésus eut fini de donner toutes ces instructions, il dit à ses disciples: 2 «Vous savez que la Pâque* a lieu dans deux jours et que le Fils de l'homme sera arrêté pour être crucifié.» 3 Alors les chefs des prêtres, [les spécialistes de la loi] et les anciens du peuple se réunirent dans la cour du grand-prêtre, appelé Caïphe, 4 et ils décidèrent d'arrêter Jésus par ruse et de le faire mourir. 5 Cependant, ils se dirent: «Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas d'agitation parmi le peuple.»

Une femme verse du parfum sur Jésus

6 Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux, 7 une femme s'approcha de lui avec un vase qui contenait un parfum de grande valeur. Pendant qu'il était à table, elle versa le parfum sur sa tête. 8 A cette vue, les disciples s'indignèrent et dirent: «A quoi bon un tel gaspillage? 9 On aurait pu vendre ce parfum très cher et donner l'argent aux pauvres.» 10 Le sachant, Jésus leur dit: «Pourquoi faites-vous de la peine à cette femme? Elle a accompli une bonne action envers moi. 11 En effet, vous avez toujours des pauvres avec vous, mais vous ne m'aurez pas toujours. 12 En versant ce parfum sur mon corps, elle l'a fait pour mon ensevelissement. 13 Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera proclamée, dans le monde entier, on racontera aussi en souvenir de cette femme ce qu'elle a fait.» 14 Alors l'un des douze, appelé Judas l'Iscariot, alla vers les chefs des prêtres 15 et dit: «Que voulez-vous me donner pour que je vous livre Jésus?» Ils lui payèrent 30 pièces d'argent. 16 Dès ce moment, il se mit à chercher une occasion favorable pour trahir Jésus.

Institution de la cène

17 Le premier jour des pains sans levain, les disciples s'adressèrent à Jésus pour lui dire: «Où veux-tu que nous te préparions le repas de la Pâque?» 18 Il répondit: «Allez à la ville chez un tel et vous lui direz: ‘Le maître dit: Mon heure est proche. Je célébrerai la Pâque chez toi avec mes disciples.’» 19 Les disciples firent ce que Jésus leur avait ordonné et préparèrent la Pâque. 20 Le soir venu, il se mit à table avec les douze. 21 Pendant qu'ils mangeaient, il dit: «Je vous le dis en vérité, l'un de vous me trahira.» 22 Ils furent profondément attristés et chacun se mit à lui dire: «Est-ce moi, Seigneur?» 23 Il répondit: «Celui qui a mis la main dans le plat avec moi, c'est celui qui me trahira. 24 Le Fils de l'homme s'en va, conformément à ce qui est écrit à son sujet, mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est trahi! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne soit pas né.» 25 Judas, celui qui le trahissait, prit la parole et dit: «Est-ce moi, maître?» Jésus lui répondit: «Tu le dis.» 26 Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain et prononça la prière de bénédiction, puis il le rompit et le donna aux disciples en disant: «Prenez, mangez, ceci est mon corps.» 27 Il prit ensuite une coupe et remercia Dieu, puis il la leur donna en disant: «Buvez-en tous, 28 car ceci est mon sang, le sang de la [nouvelle] alliance, qui est versé pour beaucoup, pour le pardon des péchés. 29 Je vous le dis, je ne boirai plus désormais de ce fruit de la vigne, jusqu'au jour où je le boirai nouveau avec vous dans le royaume de mon Père.» 30 Après avoir chanté les psaumes, ils se rendirent au mont des Oliviers. 31 Alors Jésus leur dit: «Vous trébucherez tous, cette nuit, à cause de moi, car il est écrit: Je frapperai le berger et les brebis du troupeau seront dispersées.* 32 Mais, après ma résurrection, je vous précéderai en Galilée.» 33 Pierre prit la parole et lui dit: «Même si tous trébuchent à cause de toi, ce ne sera jamais mon cas.» 34 Jésus lui dit: «Je te le dis en vérité, cette nuit même, avant que le coq chante, trois fois tu me renieras.» 35 Pierre lui répondit: «Même s'il me faut mourir avec toi, je ne te renierai pas.» Et tous les disciples dirent la même chose.

Arrestation de Jésus

36 Là-dessus, Jésus se rendit avec eux dans un endroit appelé Gethsémané et il dit aux disciples: «Asseyez-vous [ici] pendant que je m'éloignerai pour prier.» 37 Il prit avec lui Pierre et les deux fils de Zébédée et il commença à être saisi de tristesse et d'angoisse. 38 Il leur dit alors: «Mon âme est triste à en mourir. Restez ici, éveillés avec moi.» 39 Puis il avança de quelques pas, se jeta le visage contre terre et fit cette prière: «Mon Père, si cela est possible, que cette coupe s'éloigne de moi! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux.» 40 Il revint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et dit à Pierre: «Vous n'avez donc pas pu rester éveillés une seule heure avec moi! 41 Restez vigilants et priez pour ne pas céder à la tentation. L'esprit est bien disposé, mais par nature l'homme est faible.» 42 Il s'éloigna une deuxième fois et fit cette prière: «Mon Père, s'il n'est pas possible que cette coupe s'éloigne [de moi] sans que je la boive, que ta volonté soit faite!» 43 Il revint et les trouva encore endormis, car ils avaient les paupières lourdes. 44 Il les quitta, s'éloigna de nouveau et pria pour la troisième fois, répétant les mêmes paroles. 45 Puis il revint vers ses disciples et leur dit: «Vous dormez maintenant et vous vous reposez! Voici, l'heure est proche et le Fils de l'homme est livré entre les mains des pécheurs. 46 Levez-vous, allons-y! Celui qui me trahit s'approche.» 47 Il parlait encore quand Judas, l'un des douze, arriva avec une foule nombreuse armée d'épées et de bâtons, envoyée par les chefs des prêtres et par les anciens du peuple. 48 Celui qui le trahissait leur avait donné ce signe: «L'homme auquel je donnerai un baiser, c'est lui. Arrêtez-le!» 49 Aussitôt, il s'approcha de Jésus en disant: «Salut, maître!», et il l'embrassa. 50 Jésus lui dit: «Mon ami, ce que tu es venu faire, fais-le.» Alors ces gens s'avancèrent, mirent la main sur Jésus et l'arrêtèrent. 51 Un de ceux qui étaient avec Jésus mit la main sur son épée et la tira; il frappa le serviteur du grand-prêtre et lui emporta l'oreille. 52 Alors Jésus lui dit: «Remets ton épée à sa place, car tous ceux qui prendront l'épée mourront par l'épée. 53 Penses-tu que je ne puisse pas faire appel à mon Père, qui me donnerait à l'instant plus de douze légions d'anges? 54 Comment donc s'accompliraient les Ecritures, d'après lesquelles cela doit se passer ainsi?» 55 A ce moment, Jésus dit à la foule: «Vous êtes venus vous emparer de moi avec des épées et des bâtons, comme pour un brigand. J'étais tous les jours assis [parmi vous], enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas arrêté. 56 Mais tout cela est arrivé afin que les écrits des prophètes soient accomplis.» Alors tous les disciples l'abandonnèrent et prirent la fuite.

Jésus devant le conseil juif

57 Ceux qui avaient arrêté Jésus l'emmenèrent chez le grand-prêtre Caïphe, où les spécialistes de la loi et les anciens étaient rassemblés. 58 Pierre le suivit de loin jusqu'à la cour du grand-prêtre, y entra et s'assit avec les serviteurs pour voir comment cela finirait. 59 Les chefs des prêtres, [les anciens] et tout le sanhédrin* cherchaient un faux témoignage contre Jésus afin de le faire mourir, 60 mais ils n'en trouvèrent pas, quoique beaucoup de faux témoins se soient présentés. Enfin, il en vint deux qui dirent: 61 «Celui-ci a dit: ‘Je peux détruire le temple de Dieu et le reconstruire en trois jours.’» 62 Le grand-prêtre se leva et lui dit: «Ne réponds-tu rien? Pourquoi ces hommes témoignent-ils contre toi?» 63 Mais Jésus gardait le silence. Le grand-prêtre [prit la parole et] lui dit: «Je t'adjure, par le Dieu vivant, de nous dire si tu es le Messie, le Fils de Dieu.» 64 Jésus lui répondit: «Tu le dis. De plus, je vous le déclare, vous verrez désormais le Fils de l'homme assis à la droite du Tout-Puissant et venant sur les nuées du ciel*.» 65 Alors le grand-prêtre déchira ses vêtements en disant: «Il a blasphémé! Qu'avons-nous encore besoin de témoins? Vous venez d'entendre son blasphème. 66 Qu'en pensez-vous?» Ils répondirent: «Il mérite la mort.» 67 Là-dessus, ils lui crachèrent au visage et le frappèrent à coups de poing; certains lui donnaient des gifles en disant: 68 «Christ, prophétise-nous qui t'a frappé!» 69 Or Pierre était assis dehors dans la cour. Une servante s'approcha de lui et dit: «Toi aussi, tu étais avec Jésus le Galiléen.» 70 Mais il le nia devant tous en disant: «Je ne sais pas ce que tu veux dire.» 71 Comme il se dirigeait vers la porte, une autre servante le vit et dit à ceux qui se trouvaient là: «Cet homme [aussi] était avec Jésus de Nazareth.» 72 Il le nia de nouveau, avec serment: «Je ne connais pas cet homme.» 73 Peu après, ceux qui étaient là s'approchèrent et dirent à Pierre: «Certainement, toi aussi tu fais partie de ces gens-là, car ton langage te fait reconnaître.» 74 Alors il se mit à jurer en lançant des malédictions: «Je ne connais pas cet homme.» Aussitôt un coq chanta. 75 Pierre se souvint alors de ce que Jésus [lui] avait dit: «Avant que le coq chante, tu me renieras trois fois.» Il sortit et pleura amèrement.

Matthäus 26 | Съвременен български превод Segond 21