Matthäus 27 | Съвременен български превод

Отвеждане на Иисус Христос при Пилат

1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус. 2 И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

Самоубийството на Юда

3 Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите 4 с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“ 5 А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“ 7 И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници. 8 Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива. 9 Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове, 10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“

Иисус Христос на съд пред Пилат

11 А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ 12 И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше. 13 Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“ 14 Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много. 15 Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали. 16 По това време имаше един известен затворник на име Варава. 17 И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“ 18 Защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“ 20 Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“ 22 Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“ 23 Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“ 24 И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“ 25 И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“ 26 Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.

Издевателството на войниците

27 След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина. 28 И като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“ 30 И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата. 31 А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

Разпъване на Иисус Христос

32 А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие. 35 А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий*, за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“ 36 После седнаха там и останаха да Го пазят. 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“ 38 Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“ 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха: 42 „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него. 43 Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божий Син съм“.“ 44 Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него.

Кръстна смърт на Иисус Христос

45 А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна, 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Или! Или! Лама савахтани?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ 47 Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“ 48 И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие. 49 Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“ 50 А Иисус, като извика пак силно, издъхна. 51 И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха, 52 и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха, 53 и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“ 55 Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха. 56 Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

Снемане на Иисус от кръста и погребението Му

57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото. 59 Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

Стража при гроба на Иисус Христос

62 На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат 63 и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“ 64 Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“ 65 Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“ 66 И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.

Segond 21

Jésus devant le gouverneur romain

1 Le matin venu, tous les chefs des prêtres et les anciens du peuple tinrent conseil contre Jésus pour le faire mourir. 2 Après l'avoir attaché, ils l'emmenèrent et le livrèrent à [Ponce] Pilate, le gouverneur. 3 Alors Judas, celui qui l'avait trahi, voyant qu'il était condamné, fut pris de remords et rapporta les 30 pièces d'argent aux chefs des prêtres et aux anciens 4 en disant: «J'ai péché en faisant arrêter un innocent.» Ils répondirent: «En quoi cela nous concerne-t-il? C'est toi que cela regarde.» 5 Judas jeta les pièces d'argent dans le temple, se retira et alla se pendre. 6 Les chefs des prêtres les ramassèrent en disant: «Il n'est pas permis de les mettre dans le trésor sacré puisque c'est le prix du sang.» 7 Après en avoir délibéré, ils achetèrent avec cet argent le champ du potier, pour y ensevelir les étrangers. 8 C'est pourquoi ce champ a été appelé «champ du sang» jusqu'à aujourd'hui. 9 Alors s'accomplit ce que le prophète Jérémie avait annoncé: Ils ont pris les 30 pièces d'argent, la valeur à laquelle il a été estimé par les Israélites, 10 et ils les ont données pour le champ du potier, comme le Seigneur me l'avait ordonné.* 11 Jésus comparut devant le gouverneur. Celui-ci l'interrogea: «Es-tu le roi des Juifs?» Jésus lui répondit: «Tu le dis.» 12 Mais il ne répondit rien aux accusations des chefs des prêtres et des anciens. 13 Alors Pilate lui dit: «N'entends-tu pas tous ces témoignages qu'ils portent contre toi?» 14 Mais Jésus ne répondit sur aucun point, ce qui étonna beaucoup le gouverneur. 15 A chaque fête, le gouverneur avait pour habitude de relâcher un prisonnier, celui que la foule voulait. 16 Ils avaient alors un prisonnier célèbre, un dénommé Barabbas. 17 Comme ils étaient rassemblés, Pilate leur dit: «Lequel voulez-vous que je vous relâche: Barabbas ou Jésus qu'on appelle le Christ?» 18 En effet, il savait que c'était par jalousie qu'ils avaient fait arrêter Jésus. 19 Pendant qu'il siégeait au tribunal, sa femme lui fit dire: «N'aie rien à faire avec ce juste, car aujourd'hui j'ai beaucoup souffert dans un rêve à cause de lui.» 20 Les chefs des prêtres et les anciens persuadèrent la foule de demander Barabbas et de faire mourir Jésus. 21 Le gouverneur prit la parole et leur dit: «Lequel des deux voulez-vous que je vous relâche?» Ils répondirent: «Barabbas.» 22 Pilate répliqua: «Que ferai-je donc de Jésus qu'on appelle le Christ?» Tous répondirent: «Qu'il soit crucifié!» 23 «Mais quel mal a-t-il fait?» dit le gouverneur. Ils crièrent encore plus fort: «Qu'il soit crucifié!» 24 Voyant qu'il ne gagnait rien mais que le tumulte augmentait, Pilate prit de l'eau, se lava les mains en présence de la foule et dit: «Je suis innocent du sang de ce juste. C'est vous que cela regarde.» 25 Et tout le peuple répondit: «Que son sang retombe sur nous et sur nos enfants!» 26 Alors Pilate leur relâcha Barabbas; et, après avoir fait fouetter Jésus, il le livra à la crucifixion. 27 Les soldats du gouverneur conduisirent Jésus dans le prétoire et rassemblèrent toute la troupe autour de lui. 28 Ils lui enlevèrent ses vêtements et lui mirent un manteau écarlate. 29 Ils tressèrent une couronne d'épines qu'ils posèrent sur sa tête, et ils lui mirent un roseau dans la main droite; puis, s'agenouillant devant lui, ils se moquaient de lui en disant: «Salut, roi des Juifs!» 30 Ils crachaient sur lui, prenaient le roseau et le frappaient sur la tête. 31 Après s'être ainsi moqués de lui, ils lui enlevèrent le manteau, lui remirent ses vêtements et l'emmenèrent pour le crucifier.

Crucifixion et mort de Jésus

32 Lorsqu'ils sortirent, ils rencontrèrent un homme de Cyrène appelé Simon et le forcèrent à porter la croix de Jésus. 33 Arrivés à un endroit appelé Golgotha – ce qui signifie «lieu du crâne» –, 34 ils lui donnèrent à boire du vinaigre mêlé de fiel; mais quand il l'eut goûté, il ne voulut pas boire. 35 Ils le crucifièrent, puis ils se partagèrent ses vêtements en tirant au sort [afin que s'accomplisse ce que le prophète avait annoncé: Ils se sont partagé mes vêtements et ils ont tiré au sort mon habit*]. 36 Puis ils s'assirent et le gardèrent. 37 Pour indiquer le motif de sa condamnation, on écrivit au-dessus de sa tête: «Celui-ci est Jésus, le roi des Juifs.» 38 Avec lui furent crucifiés deux brigands, l'un à sa droite et l'autre à sa gauche. 39 Les passants l'insultaient et secouaient la tête 40 en disant: «Toi qui détruis le temple et qui le reconstruis en trois jours, sauve-toi toi-même! Si tu es le Fils de Dieu, descends de la croix!» 41 Les chefs des prêtres, avec les spécialistes de la loi et les anciens, se moquaient aussi de lui et disaient: 42 «Il en a sauvé d'autres et il ne peut pas se sauver lui-même! S'il est roi d'Israël, qu'il descende maintenant de la croix et nous croirons en lui. 43 Il s'est confié en Dieu; que Dieu le délivre maintenant, s'il l'aime!* En effet, il a dit: ‘Je suis le Fils de Dieu.’» 44 Les brigands crucifiés avec lui l'insultaient eux aussi de la même manière. 45 De midi jusqu'à trois heures de l'après-midi, il y eut des ténèbres sur tout le pays. 46 Vers trois heures de l'après-midi, Jésus s'écria d'une voix forte: «Eli, Eli, lama sabachthani?» – c'est-à-dire: Mon Dieu, mon Dieu, pourquoi m'as-tu abandonné?* 47 Quelques-uns de ceux qui étaient là, après l'avoir entendu, disaient: «Il appelle Elie.» 48 Aussitôt l'un d'eux courut prendre une éponge qu'il imbiba de vinaigre; il la fixa à un roseau et lui donna à boire. 49 Mais les autres disaient: «Laisse donc, voyons si Elie viendra le sauver.» 50 Jésus poussa de nouveau un grand cri et rendit l'esprit. 51 Et voici que le voile du temple* se déchira en deux depuis le haut jusqu'en bas, la terre trembla, les rochers se fendirent, 52 les tombeaux s'ouvrirent et les corps de plusieurs saints* qui étaient morts ressuscitèrent. 53 Etant sortis des tombes, ils entrèrent dans la ville sainte après la résurrection de Jésus et apparurent à un grand nombre de personnes. 54 A la vue du tremblement de terre et de ce qui venait d'arriver, l'officier romain et ceux qui étaient avec lui pour garder Jésus furent saisis d'une grande frayeur et dirent: «Cet homme était vraiment le Fils de Dieu.» 55 Il y avait là bien des femmes qui regardaient de loin; elles avaient accompagné Jésus depuis la Galilée pour le servir. 56 Parmi elles figuraient Marie de Magdala, Marie la mère de Jacques et de Joseph, et la mère des fils de Zébédée.

Mise au tombeau du corps de Jésus

57 Le soir venu arriva un homme riche d'Arimathée, du nom de Joseph, qui lui aussi était un disciple de Jésus. 58 Il alla trouver Pilate et demanda le corps de Jésus. Alors Pilate ordonna de le lui remettre. 59 Joseph prit le corps, l'enveloppa dans un drap de lin pur 60 et le déposa dans un tombeau neuf qu'il s'était fait creuser dans la roche. Puis il roula une grande pierre à l'entrée du tombeau et s'en alla. 61 Marie de Magdala et l'autre Marie étaient là, assises vis-à-vis du tombeau. 62 Le lendemain, qui était le jour après la préparation du sabbat, les chefs des prêtres et les pharisiens allèrent ensemble chez Pilate 63 et dirent: «Seigneur, nous nous souvenons que cet imposteur a dit, quand il vivait encore: ‘Après trois jours je ressusciterai.’ 64 Ordonne donc que le tombeau soit gardé jusqu'au troisième jour, afin que ses disciples ne viennent pas voler le corps et dire au peuple: ‘Il est ressuscité.’ Cette dernière imposture serait pire que la première.» 65 Pilate leur dit: «Vous avez une garde. Allez-y, gardez-le comme vous le souhaitez!» 66 Ils s'en allèrent et firent surveiller le tombeau par la garde après avoir scellé la pierre.

Matthäus 27 | Съвременен български превод Segond 21