Matthäus 13 | Съвременен български превод

Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча

1 Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. 2 Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. 3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша!“ 10 Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ 11 А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“ 15 Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася. 16 Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. 17 Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха. 18 И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: 19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. 23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“

Притча за житото и плевелите

24 Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“ 28 А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“ 29 Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“

Притча за синаповото зърно

31 Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. 32 То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“

Притча за кваса

33 Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“ 34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, 35 за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. 39 А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.

Притча за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“ 51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“

Иисус Христос отхвърлен от Назарет

53 Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. 54 Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Segond 21

Le semeur et les terrains

1 Ce jour-là, Jésus sortit de la maison et s'assit au bord du lac. 2 La foule se rassembla autour de lui, si nombreuse qu'il monta dans une barque où il s'assit. Toute la foule se tenait sur le rivage. 3 Il leur parla en paraboles* sur beaucoup de choses. Il dit: 4 «Un semeur sortit pour semer. Comme il semait, une partie de la semence tomba le long du chemin; les oiseaux vinrent et la mangèrent. 5 Une autre partie tomba dans un sol pierreux où elle n'avait pas beaucoup de terre; elle leva aussitôt, parce qu'elle ne trouva pas un terrain profond, 6 mais quand le soleil parut, elle fut brûlée et sécha, faute de racines. 7 Une autre partie tomba parmi les ronces; les ronces poussèrent et l'étouffèrent. 8 Une autre partie tomba dans la bonne terre; elle donna du fruit avec un rapport de 100, 60 ou 30 pour 1. 9 Que celui qui a des oreilles [pour entendre] entende.» 10 Les disciples s'approchèrent et lui dirent: «Pourquoi leur parles-tu en paraboles?» 11 Jésus [leur] répondit: «Parce qu'il vous a été donné, à vous, de connaître les mystères du royaume des cieux, mais qu'à eux cela n'a pas été donné. 12 En effet, on donnera à celui qui a et il sera dans l'abondance, mais à celui qui n'a pas on enlèvera même ce qu'il a. 13 C'est pourquoi je leur parle en paraboles, parce qu'en voyant ils ne voient pas et qu'en entendant ils n'entendent pas et ne comprennent pas. 14 Pour eux s'accomplit cette prophétie d'Esaïe: Vous aurez beau entendre, vous ne comprendrez pas, vous aurez beau regarder, vous ne verrez pas. 15 En effet, le cœur de ce peuple est devenu insensible; ils se sont bouché les oreilles et ils ont fermé les yeux de peur que leurs yeux ne voient, que leurs oreilles n'entendent, que leur cœur ne comprenne, qu'ils ne se convertissent et que je ne les guérisse.* 16 Mais heureux sont vos yeux parce qu'ils voient, et vos oreilles parce qu'elles entendent! 17 Je vous le dis en vérité, beaucoup de prophètes et de justes ont désiré voir ce que vous voyez et ne l'ont pas vu, entendre ce que vous entendez et ne l'ont pas entendu. 18 »Vous donc, écoutez ce que signifie la parabole du semeur. 19 Lorsqu'un homme entend la parole du royaume et ne la comprend pas, le mauvais* vient et enlève ce qui a été semé dans son cœur: cet homme est celui qui a reçu la semence le long du chemin. 20 Celui qui a reçu la semence dans le sol pierreux, c'est celui qui entend la parole et l'accepte aussitôt avec joie; 21 mais il n'a pas de racines en lui-même, il est l'homme d'un moment et, dès que surviennent les difficultés ou la persécution à cause de la parole, il trébuche. 22 Celui qui a reçu la semence parmi les ronces, c'est celui qui entend la parole, mais les préoccupations de ce monde et l'attrait trompeur des richesses étouffent cette parole et la rendent infructueuse. 23 Celui qui a reçu la semence dans la bonne terre, c'est celui qui entend la parole et la comprend; il porte du fruit avec un rapport de 100, 60 ou 30 pour 1.»

La mauvaise herbe et le bon grain

24 Il leur proposa une autre parabole: «Le royaume des cieux ressemble à un homme qui avait semé une bonne semence dans son champ. 25 Mais, pendant que les gens dormaient, son ennemi vint, sema de la mauvaise herbe parmi le blé et s'en alla. 26 Lorsque le blé eut poussé et donné du fruit, la mauvaise herbe apparut aussi. 27 Les serviteurs du maître de la maison vinrent lui dire: ‘Seigneur, n'as-tu pas semé une bonne semence dans ton champ? Comment se fait-il donc qu'il y ait de la mauvaise herbe?’ 28 Il leur répondit: ‘C'est un ennemi qui a fait cela.’ Les serviteurs lui dirent: ‘Veux-tu que nous allions l'arracher?’ 29 ‘Non, dit-il, de peur qu'en arrachant la mauvaise herbe vous ne déraciniez en même temps le blé. 30 Laissez l'un et l'autre pousser ensemble jusqu'à la moisson et, au moment de la moisson, je dirai aux moissonneurs: Arrachez d'abord la mauvaise herbe et liez-la en gerbes pour la brûler, mais amassez le blé dans mon grenier.’»

La graine de moutarde et le levain

31 Il leur proposa une autre parabole: «Le royaume des cieux ressemble à une graine de moutarde qu'un homme a prise et semée dans son champ. 32 C'est la plus petite de toutes les semences, mais quand elle a poussé, elle est plus grande que les légumes et devient un arbre, de sorte que les oiseaux du ciel viennent habiter dans ses branches.» 33 Il leur dit cette autre parabole: «Le royaume des cieux ressemble à du levain qu'une femme a pris et mis dans trois mesures de farine pour faire lever toute la pâte.» 34 Jésus dit toutes ces choses en paraboles à la foule, et il ne lui parlait pas sans parabole 35 afin que s'accomplisse ce que le prophète avait annoncé: J'ouvrirai ma bouche pour parler en paraboles, je proclamerai des choses cachées depuis la création [du monde].*

Explication de la parabole de la mauvaise herbe

36 Alors Jésus renvoya la foule et entra dans la maison. Ses disciples s'approchèrent de lui en disant: «Explique-nous la parabole de la mauvaise herbe dans le champ.» 37 Il [leur] répondit: «Celui qui sème la bonne semence, c'est le Fils de l'homme; 38 le champ, c'est le monde; la bonne semence, ce sont les enfants du royaume; la mauvaise herbe, ce sont les enfants du mal*; 39 l'ennemi qui l'a semée, c'est le diable; la moisson, c'est la fin du monde; les moissonneurs, ce sont les anges. 40 Tout comme on arrache la mauvaise herbe et la jette au feu, on fera de même à la fin du monde: 41 le Fils de l'homme enverra ses anges; ils arracheront de son royaume tous les pièges et ceux qui commettent le mal, 42 et ils les jetteront dans la fournaise de feu où il y aura des pleurs et des grincements de dents. 43 Alors les justes resplendiront comme le soleil dans le royaume de leur Père. Que celui qui a des oreilles [pour entendre] entende.

Comparaisons diverses

44 »Le royaume des cieux ressemble [encore] à un trésor caché dans un champ. L'homme qui l'a trouvé le cache et, dans sa joie, il va vendre tout ce qu'il possède et achète ce champ. 45 »Le royaume des cieux ressemble encore à un marchand qui cherche de belles perles. 46 Lorsqu'il a trouvé une perle de grande valeur, il est allé vendre tout ce qu'il possédait et l'a achetée. 47 »Le royaume des cieux ressemble encore à un filet jeté dans la mer et qui ramène des poissons de toutes sortes. 48 Quand il est rempli, les pêcheurs le tirent sur le rivage et s'asseyent; puis ils mettent dans des paniers ce qui est bon et jettent ce qui est mauvais. 49 Il en ira de même à la fin du monde: les anges viendront séparer les méchants d'avec les justes 50 et les jetteront dans la fournaise de feu, où il y aura des pleurs et des grincements de dents.» 51 [Jésus leur dit:] «Avez-vous compris tout cela?» «Oui, [Seigneur]», répondirent-ils. 52 Et il leur dit: «C'est pourquoi, tout spécialiste de la loi instruit de ce qui concerne le royaume des cieux ressemble à un maître de maison qui tire de son trésor des choses nouvelles et des choses anciennes.» 53 Lorsque Jésus eut fini de dire ces paraboles, il partit de là.

Jésus rejeté à Nazareth

54 Il se rendit dans sa patrie, et il enseignait dans la synagogue, de sorte que ceux qui l'entendirent étaient étonnés et disaient: «D'où lui viennent cette sagesse et ces miracles? 55 N'est-il pas le fils du charpentier? N'est-ce pas Marie qui est sa mère? Jacques, Joseph, Simon et Jude ne sont-ils pas ses frères? 56 Et ses sœurs ne sont-elles pas toutes parmi nous? D'où lui vient donc tout cela?» 57 Et il représentait un obstacle pour eux. Mais Jésus leur dit: «Un prophète n'est méprisé que dans sa patrie et dans sa famille.» 58 Il ne fit pas beaucoup de miracles à cet endroit à cause de leur incrédulité.

Matthäus 13 | Съвременен български превод Segond 21