Johannes 20 | Съвременен български превод

Възкресението на Иисус Христос

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. 2 Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“ 3 Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба. 4 Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба. 5 И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба. 6 След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали. 7 А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място. 8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва. 9 Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. 10 Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.

Явяване на възкръсналия Иисус на Мария Магдалина

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба 12 и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус. 13 Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“ 14 След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус. 15 Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“ 16 Иисус и каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“. 17 Иисус и рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“ 18 Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той и е казал това.

Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

19 А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ 20 След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21 А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ 22 Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. 23 На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“

Иисус Христос и Тома

24 А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус. 25 Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“ 26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“ 27 После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“ 28 Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“ 29 Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“

Целта на това Евангелие

30 Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга. 31 А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него*.

English Standard Version

The Resurrection

1 Now on the first day of the week Mary Magdalene came to the tomb early, while it was still dark, and saw that the stone had been taken away from the tomb. 2 So she ran and went to Simon Peter and the other disciple, the one whom Jesus loved, and said to them, “They have taken the Lord out of the tomb, and we do not know where they have laid him.” 3 So Peter went out with the other disciple, and they were going toward the tomb. 4 Both of them were running together, but the other disciple outran Peter and reached the tomb first. 5 And stooping to look in, he saw the linen cloths lying there, but he did not go in. 6 Then Simon Peter came, following him, and went into the tomb. He saw the linen cloths lying there, 7 and the face cloth, which had been on Jesus’* head, not lying with the linen cloths but folded up in a place by itself. 8 Then the other disciple, who had reached the tomb first, also went in, and he saw and believed; 9 for as yet they did not understand the Scripture, that he must rise from the dead. 10 Then the disciples went back to their homes.

Jesus Appears to Mary Magdalene

11 But Mary stood weeping outside the tomb, and as she wept she stooped to look into the tomb. 12 And she saw two angels in white, sitting where the body of Jesus had lain, one at the head and one at the feet. 13 They said to her, “Woman, why are you weeping?” She said to them, “They have taken away my Lord, and I do not know where they have laid him.” 14 Having said this, she turned around and saw Jesus standing, but she did not know that it was Jesus. 15 Jesus said to her, “Woman, why are you weeping? Whom are you seeking?” Supposing him to be the gardener, she said to him, “Sir, if you have carried him away, tell me where you have laid him, and I will take him away.” 16 Jesus said to her, “Mary.” She turned and said to him in Aramaic,* “Rabboni!” (which means Teacher). 17 Jesus said to her, “Do not cling to me, for I have not yet ascended to the Father; but go to my brothers and say to them, ‘I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.’” 18 Mary Magdalene went and announced to the disciples, “I have seen the Lord”—and that he had said these things to her.

Jesus Appears to the Disciples

19 On the evening of that day, the first day of the week, the doors being locked where the disciples were for fear of the Jews,* Jesus came and stood among them and said to them, “Peace be with you.” 20 When he had said this, he showed them his hands and his side. Then the disciples were glad when they saw the Lord. 21 Jesus said to them again, “Peace be with you. As the Father has sent me, even so I am sending you.” 22 And when he had said this, he breathed on them and said to them, “Receive the Holy Spirit. 23 If you forgive the sins of any, they are forgiven them; if you withhold forgiveness from any, it is withheld.”

Jesus and Thomas

24 Now Thomas, one of the twelve, called the Twin,* was not with them when Jesus came. 25 So the other disciples told him, “We have seen the Lord.” But he said to them, “Unless I see in his hands the mark of the nails, and place my finger into the mark of the nails, and place my hand into his side, I will never believe.” 26 Eight days later, his disciples were inside again, and Thomas was with them. Although the doors were locked, Jesus came and stood among them and said, “Peace be with you.” 27 Then he said to Thomas, “Put your finger here, and see my hands; and put out your hand, and place it in my side. Do not disbelieve, but believe.” 28 Thomas answered him, “My Lord and my God!” 29 Jesus said to him, “Have you believed because you have seen me? Blessed are those who have not seen and yet have believed.”

The Purpose of This Book

30 Now Jesus did many other signs in the presence of the disciples, which are not written in this book; 31 but these are written so that you may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that by believing you may have life in his name.

Johannes 20 | Съвременен български превод English Standard Version