Johannes 19 | Съвременен български превод

1 Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват. 2 А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница. 3 И* казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“ 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: „Ето Човека!“ 6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“ 7 Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“ 8 Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор. 10 Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“ 11 Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“ 12 От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“ 13 Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Литостротон, а по еврейски Гавата. 14 Тогава беше денят за подготовка на Пасха*, към шестия час. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“ 15 Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“

Разпъване, смърт и погребение на Иисус Христос

16 Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха. 17 И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. 18 Там Го разпънаха и заедно с Него други двама – от едната и от другата страна, а по средата – Иисус. 19 А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“. 20 Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински. 21 Тогава юдейските първосвещеници казаха на Пилат: „Не пиши: „Цар на юдеите“, но: „Този твърдеше: „Аз съм Царят на юдеите“.“ 22 Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“ 23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло. 24 Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците. 25 При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“ 27 После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“ 29 Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух. 31 Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота – защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете, 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода. 35 Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие. 36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“ 37 И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“ 38 След това Йосиф от Ариматея – ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите – помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус. 39 Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое. 40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си. 41 На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо.

English Standard Version

Jesus Delivered to Be Crucified

1 Then Pilate took Jesus and flogged him. 2 And the soldiers twisted together a crown of thorns and put it on his head and arrayed him in a purple robe. 3 They came up to him, saying, “Hail, King of the Jews!” and struck him with their hands. 4 Pilate went out again and said to them, “See, I am bringing him out to you that you may know that I find no guilt in him.” 5 So Jesus came out, wearing the crown of thorns and the purple robe. Pilate said to them, “Behold the man!” 6 When the chief priests and the officers saw him, they cried out, “Crucify him, crucify him!” Pilate said to them, “Take him yourselves and crucify him, for I find no guilt in him.” 7 The Jews* answered him, “We have a law, and according to that law he ought to die because he has made himself the Son of God.” 8 When Pilate heard this statement, he was even more afraid. 9 He entered his headquarters again and said to Jesus, “Where are you from?” But Jesus gave him no answer. 10 So Pilate said to him, “You will not speak to me? Do you not know that I have authority to release you and authority to crucify you?” 11 Jesus answered him, “You would have no authority over me at all unless it had been given you from above. Therefore he who delivered me over to you has the greater sin.” 12 From then on Pilate sought to release him, but the Jews cried out, “If you release this man, you are not Caesar’s friend. Everyone who makes himself a king opposes Caesar.” 13 So when Pilate heard these words, he brought Jesus out and sat down on the judgment seat at a place called The Stone Pavement, and in Aramaic* Gabbatha. 14 Now it was the day of Preparation of the Passover. It was about the sixth hour.* He said to the Jews, “Behold your King!” 15 They cried out, “Away with him, away with him, crucify him!” Pilate said to them, “Shall I crucify your King?” The chief priests answered, “We have no king but Caesar.”

The Crucifixion

16 So he delivered him over to them to be crucified. So they took Jesus, 17 and he went out, bearing his own cross, to the place called The Place of a Skull, which in Aramaic is called Golgotha. 18 There they crucified him, and with him two others, one on either side, and Jesus between them. 19 Pilate also wrote an inscription and put it on the cross. It read, “Jesus of Nazareth, the King of the Jews.” 20 Many of the Jews read this inscription, for the place where Jesus was crucified was near the city, and it was written in Aramaic, in Latin, and in Greek. 21 So the chief priests of the Jews said to Pilate, “Do not write, ‘The King of the Jews,’ but rather, ‘This man said, I am King of the Jews.’” 22 Pilate answered, “What I have written I have written.” 23 When the soldiers had crucified Jesus, they took his garments and divided them into four parts, one part for each soldier; also his tunic.* But the tunic was seamless, woven in one piece from top to bottom, 24 so they said to one another, “Let us not tear it, but cast lots for it to see whose it shall be.” This was to fulfill the Scripture which says, “They divided my garments among them, and for my clothing they cast lots.” So the soldiers did these things, 25 but standing by the cross of Jesus were his mother and his mother’s sister, Mary the wife of Clopas, and Mary Magdalene. 26 When Jesus saw his mother and the disciple whom he loved standing nearby, he said to his mother, “Woman, behold, your son!” 27 Then he said to the disciple, “Behold, your mother!” And from that hour the disciple took her to his own home.

The Death of Jesus

28 After this, Jesus, knowing that all was now finished, said (to fulfill the Scripture), “I thirst.” 29 A jar full of sour wine stood there, so they put a sponge full of the sour wine on a hyssop branch and held it to his mouth. 30 When Jesus had received the sour wine, he said, “It is finished,” and he bowed his head and gave up his spirit.

Jesus’ Side Is Pierced

31 Since it was the day of Preparation, and so that the bodies would not remain on the cross on the Sabbath (for that Sabbath was a high day), the Jews asked Pilate that their legs might be broken and that they might be taken away. 32 So the soldiers came and broke the legs of the first, and of the other who had been crucified with him. 33 But when they came to Jesus and saw that he was already dead, they did not break his legs. 34 But one of the soldiers pierced his side with a spear, and at once there came out blood and water. 35 He who saw it has borne witness—his testimony is true, and he knows that he is telling the truth—that you also may believe. 36 For these things took place that the Scripture might be fulfilled: “Not one of his bones will be broken.” 37 And again another Scripture says, “They will look on him whom they have pierced.”

Jesus Is Buried

38 After these things Joseph of Arimathea, who was a disciple of Jesus, but secretly for fear of the Jews, asked Pilate that he might take away the body of Jesus, and Pilate gave him permission. So he came and took away his body. 39 Nicodemus also, who earlier had come to Jesus* by night, came bringing a mixture of myrrh and aloes, about seventy-five pounds* in weight. 40 So they took the body of Jesus and bound it in linen cloths with the spices, as is the burial custom of the Jews. 41 Now in the place where he was crucified there was a garden, and in the garden a new tomb in which no one had yet been laid. 42 So because of the Jewish day of Preparation, since the tomb was close at hand, they laid Jesus there.

Johannes 19 | Съвременен български превод English Standard Version