Jesaja 57 | Съвременен български превод
1Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника.2Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно.
Укор към суеверието и идолопоклонството
3Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница!4С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа,5вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове?6Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това?7Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва.8Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място.9Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята.10При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.11И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене?12Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза.13Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина.
Наказание и изцеление
14И заповяда: „Проправяйте, проправяйте, разчистете пътя, махнете препятствията от пътя на Моя народ.“15Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.16Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих.17Аз се разгневих и го поразих заради греха на неговото користолюбие, като се скрих и се разсърдих. Но той упорито продължи пътя на сърцето си.18Видях пътищата му и ще го изцеля. И ще го водя, и ще давам утешение на него и на тъгуващите за него.19Аз съм, Който създавам плода на устните.“ Господ казва: „Мир, мир на далечния и на ближния, и ще го изцеля!“20А грешниците са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят тиня и кал.21Няма мир за грешниците – казва моят Бог.
English Standard Version
Israel’s Futile Idolatry
1The righteous man perishes, and no one lays it to heart; devout men are taken away, while no one understands. For the righteous man is taken away from calamity;2he enters into peace; they rest in their beds who walk in their uprightness.3But you, draw near, sons of the sorceress, offspring of the adulterer and the loose woman.4Whom are you mocking? Against whom do you open your mouth wide and stick out your tongue? Are you not children of transgression, the offspring of deceit,5you who burn with lust among the oaks,* under every green tree, who slaughter your children in the valleys, under the clefts of the rocks?6Among the smooth stones of the valley is your portion; they, they, are your lot; to them you have poured out a drink offering, you have brought a grain offering. Shall I relent for these things?7On a high and lofty mountain you have set your bed, and there you went up to offer sacrifice.8Behind the door and the doorpost you have set up your memorial; for, deserting me, you have uncovered your bed, you have gone up to it, you have made it wide; and you have made a covenant for yourself with them, you have loved their bed, you have looked on nakedness.*9You journeyed to the king with oil and multiplied your perfumes; you sent your envoys far off, and sent down even to Sheol.10You were wearied with the length of your way, but you did not say, “It is hopeless”; you found new life for your strength, and so you were not faint.*11Whom did you dread and fear, so that you lied, and did not remember me, did not lay it to heart? Have I not held my peace, even for a long time, and you do not fear me?12I will declare your righteousness and your deeds, but they will not profit you.13When you cry out, let your collection of idols deliver you! The wind will carry them all off, a breath will take them away. But he who takes refuge in me shall possess the land and shall inherit my holy mountain.
Comfort for the Contrite
14And it shall be said, “Build up, build up, prepare the way, remove every obstruction from my people’s way.”15For thus says the One who is high and lifted up, who inhabits eternity, whose name is Holy: “I dwell in the high and holy place, and also with him who is of a contrite and lowly spirit, to revive the spirit of the lowly, and to revive the heart of the contrite.16For I will not contend forever, nor will I always be angry; for the spirit would grow faint before me, and the breath of life that I made.17Because of the iniquity of his unjust gain I was angry, I struck him; I hid my face and was angry, but he went on backsliding in the way of his own heart.18I have seen his ways, but I will heal him; I will lead him and restore comfort to him and his mourners,19creating the fruit of the lips. Peace, peace, to the far and to the near,” says the Lord, “and I will heal him.20But the wicked are like the tossing sea; for it cannot be quiet, and its waters toss up mire and dirt.21There is no peace,” says my God, “for the wicked.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.