1Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха: „Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!2Сила моя и песен моя е Господ. За мене Той стана спасение. Той е мой Бог. Аз ще Го прославя; Бога на моите бащи ще прославя.3Господ е силен в битка. Яхве е Неговото име.4Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.5Бездните ги покриха: като камък потънаха те в дълбините.6Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ; Твоята десница, Господи, разби неприятеля.7С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си. Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.8От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове, вълните застанаха като грамада, бездни се откроиха посред морето.9Тогава неприятелят каза: „Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя, ще се насити с тях моята мъст, ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.“10С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри: те потънаха като олово в мощните води.11Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества? Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите, достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?12Ти простря десницата Си, тогава земята ги погълна.13Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави, и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.14Чуха народите и треперят; ужас обзе жителите на филистимската страна.15Уплашиха се тогава князете на Едом, трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са всички обитатели на Ханаан.16Страх и ужас да ги нападне, от силата на Твоята мишца да застинат като камък, докато достигне земята Твоят народ, Господи, докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.17Въведи го и го насади в планината на Своето наследство, на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!18Господ ще царува вовеки и вечно.“19Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето.20Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора.21И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“22След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода.23Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера.24Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“25Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна. Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание.26Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“27След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.
English Standard Version
The Song of Moses
1Then Moses and the people of Israel sang this song to the Lord, saying, “I will sing to the Lord, for he has triumphed gloriously; the horse and his rider* he has thrown into the sea.2The Lord is my strength and my song, and he has become my salvation; this is my God, and I will praise him, my father’s God, and I will exalt him.3The Lord is a man of war; the Lord is his name.4“Pharaoh’s chariots and his host he cast into the sea, and his chosen officers were sunk in the Red Sea.5The floods covered them; they went down into the depths like a stone.6Your right hand, O Lord, glorious in power, your right hand, O Lord, shatters the enemy.7In the greatness of your majesty you overthrow your adversaries; you send out your fury; it consumes them like stubble.8At the blast of your nostrils the waters piled up; the floods stood up in a heap; the deeps congealed in the heart of the sea.9The enemy said, ‘I will pursue, I will overtake, I will divide the spoil, my desire shall have its fill of them. I will draw my sword; my hand shall destroy them.’10You blew with your wind; the sea covered them; they sank like lead in the mighty waters.11“Who is like you, O Lord, among the gods? Who is like you, majestic in holiness, awesome in glorious deeds, doing wonders?12You stretched out your right hand; the earth swallowed them.13“You have led in your steadfast love the people whom you have redeemed; you have guided them by your strength to your holy abode.14The peoples have heard; they tremble; pangs have seized the inhabitants of Philistia.15Now are the chiefs of Edom dismayed; trembling seizes the leaders of Moab; all the inhabitants of Canaan have melted away.16Terror and dread fall upon them; because of the greatness of your arm, they are still as a stone, till your people, O Lord, pass by, till the people pass by whom you have purchased.17You will bring them in and plant them on your own mountain, the place, O Lord, which you have made for your abode, the sanctuary, O Lord, which your hands have established.18The Lord will reign forever and ever.”19For when the horses of Pharaoh with his chariots and his horsemen went into the sea, the Lord brought back the waters of the sea upon them, but the people of Israel walked on dry ground in the midst of the sea.20Then Miriam the prophetess, the sister of Aaron, took a tambourine in her hand, and all the women went out after her with tambourines and dancing.21And Miriam sang to them: “Sing to the Lord, for he has triumphed gloriously; the horse and his rider he has thrown into the sea.”
Bitter Water Made Sweet
22Then Moses made Israel set out from the Red Sea, and they went into the wilderness of Shur. They went three days in the wilderness and found no water.23When they came to Marah, they could not drink the water of Marah because it was bitter; therefore it was named Marah.*24And the people grumbled against Moses, saying, “What shall we drink?”25And he cried to the Lord, and the Lord showed him a log,* and he threw it into the water, and the water became sweet. There the Lord* made for them a statute and a rule, and there he tested them,26saying, “If you will diligently listen to the voice of the Lord your God, and do that which is right in his eyes, and give ear to his commandments and keep all his statutes, I will put none of the diseases on you that I put on the Egyptians, for I am the Lord, your healer.”27Then they came to Elim, where there were twelve springs of water and seventy palm trees, and they encamped there by the water.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.