Apostelgeschichte 17 | Съвременен български превод

Апостолите в Солун

1 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2 По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията,

3 като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос.

4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.

5 Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа.

6 Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук.

7 И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“

8 Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това.

9 Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.

Апостолите в Бер

10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите,

11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно.

12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже.

13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа.

14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там.

15 Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.

Апостол Павел в Атина

16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли.

17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше.

18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението.

19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш?

20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“

21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.

22 Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.

23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „На незнайния Бог“. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам:

24 Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,

25 нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко.

26 Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават

27 и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас.

28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: „Негов сме и род.“*

29 И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение.

30 Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят.

31 Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“

32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“

33 Тогава Павел ги изостави.

34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,

3 като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.

4 И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци* и не малко от видните жени*.

5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,

7 и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

8 И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.

9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

10 А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.

12 И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.

13 Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

14 Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.

17 И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожнитест. 4; и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.

18 После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.

19 И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.

21 А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.

22 И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –

24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.

26 Той е направил от един човек* всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;

27 за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“

29 И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

30 Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,

31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.

33 И така, Павел си отиде от тях.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тяхст. 4;.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.