1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. (Фил 4:16; 1 Сол 1:1)2По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, (Лк 24:25)3като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. (Д А 9:22; Д А 26:23)4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи* елини*, а също и немалко видни жени.5Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. (Д А 13:45; Рим 16:21)6Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. (Д А 16:20; Д А 24:5; 1 Сол 1:6; 1 Сол 2:14)7И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ (Йн 19:12)8Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това.9Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
Апостолите в Бер
10Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите,11които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно.12И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже.13Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там.15Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха. (1 Сол 3:1)
Апостол Павел в Атина
16Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли.17Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите*, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше.18Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението.19Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш?20Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“21А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.22Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. (Д А 14:15)23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам:24Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, (3 Цар 8:27; Ис 66:1; Д А 4:24; Д А 7:48)25нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. (Пс 50:8; Ис 42:5; 2 Мак 14:35)26Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават (Вт 32:8)27и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. (Пс 145:18; Ис 55:6; Рим 1:19; Прем 13:6)28Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[1]29И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. (Ис 40:19; Д А 19:26; Рим 1:22; Прем 13:10)30Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. (Лк 24:47; Д А 2:38; Рим 3:25)31Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“ (Пс 9:9; Д А 10:40)32Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“33Тогава Павел ги изостави.34Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Деяния 17
Верен
1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.4И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци[1] и не малко от видните жени[2].5Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,7и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.8И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.10А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.11А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.12И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.13Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.14Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.17И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожнитест. 4; и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.18После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.19И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?20Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.21А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.22И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.26Той е направил от един човек[3] всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;27за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“29И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.30Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.33И така, Павел си отиде от тях.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тяхст. 4;.