Apostelgeschichte 16 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Апостол Павел взима Тимотей за спътник

1 Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин*.

2 Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония.

3 Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин*.

4 И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите* в Йерусалим.

5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.

Апостол Павел отива в Европа

6 След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия.

7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът* не ги пусна.

8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.

9 През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“

10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.

Проповед във Филипи

11 И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол*,

12 а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена.

13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.

14 Слушаше и една богобоязлива* жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел.

15 Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си.

17 Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни* възвестяват път за спасение.“

18 Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг.

19 Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.

20 И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни

21 и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“

22 Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази.

24 Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови.

25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.

26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.

27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“

29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила.

30 И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“

31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“

32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му.

33 Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога.

35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“

36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“

37 Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“

38 Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха

39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.

40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

2 За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония.

3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

4 И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия*;

7 и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

8 И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

10 И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

11 И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

12 а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14 И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което говореше Павел.

15 И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

16 И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

19 А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

21 и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

22 Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24 който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

25 Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

26 И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.

27 И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

29 А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

32 И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови*.

34 И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

36 И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

38 И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

39 И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

40 А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.