1.Mose 29 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Яков в дома на Лаван

1 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.

2 Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.

3 Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.

4 Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“

5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“

6 Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“

7 Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“

8 Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“

9 Докато той говореше с тях, дойде Рахил* с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.

10 Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.

11 Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.

13 Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.

14 Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“

16 А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.

17 Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.

18 Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“

19 Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“

20 За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.

21 След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“

22 Лаван повика всички съседи и даде гощавка.

23 А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.

24 Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.

25 Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“

26 Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.

27 Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“

28 Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.

29 Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.

30 Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

31 Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.

32 Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим*, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“

33 Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон*.

34 Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий*.

35 Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда**. След това тя престана да ражда.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2 И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3 И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4 И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.

5 И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.

6 И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.

8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.

9 Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.

10 А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.

11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща ѝ, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.

13 А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.

14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

16 А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил.

17 На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.

18 И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19 И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.

20 И така, Яков работи за Рахил седем години*, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.

22 И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.

27 Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години*.

28 И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години*.

31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ. А Рахил беше бездетна.

32 И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим*, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

33 И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече СимеонЧуване.

34 И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви*.

35 И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда*. И престана да ражда.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.