1.Mose 30 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

1.Mose 30 | Библия, нов превод от оригиналните езици
1 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2 Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5 Тя зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан*. 7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим*. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир*. 14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори* и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15 Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18 „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар*. 19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон*. 21 После роди дъщеря и я нарече Дина*. 22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. 23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. 26 При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ 27 Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. 28 Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ 29 Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. 30 Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“ 31 Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: 32 да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. 33 Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ 34 Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ 35 Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. 36 Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. 38 Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. 39 Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. 40 Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. 41 Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. 42 А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. 43 Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра! 2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея! 4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. 5 И Вала забременя и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече ДанСъдия. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков. 8 Тогава Рахил каза: Силнибукв.: Божии; борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече НефталимБорба моя. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече ГадЩастие. 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир*. 14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки* на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си. 15 А тя ѝ каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ. 17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков. 18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече ИсахарНаграда. 19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков. 20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон*. 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина*. 22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата ѝ. 23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора. 24 И го нарече Йосиф*, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син. 25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя! 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб. 28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен. 30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя: 32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена. 34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал. 35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му. 36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. 38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият. 39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри. 40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван. 41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките. 42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.