1В тот день Девора и Варак, сын Авиноама, спели такую песнь:2«Вожди повели Исраил, народ пошёл добровольно – славьте Вечного!3Слушайте, цари! Внимайте, правители! Вечному буду петь, буду играть Вечному, Богу Исраила.4Когда вышел Ты, Вечный, из Сеира*, когда выступил Ты из земли Эдома, дрожала земля, и с неба лило – облака изливали воду.5Горы дрожали пред Вечным, гора Синай – пред Вечным, Богом Исраила*.6В дни Шамгара, сына Аната, в дни Иаили пути опустели, и ходившие прежде дорогой прямой пускались в обход.7Обезлюдели в Исраиле селения, обезлюдели, пока не восстала я, Девора, пока не восстала я, мать в Исраиле.8Избрали новых богов – вот и война у ворот, и ни щита, ни копья не видно у сорока тысяч в Исраиле.9Сердце моё с вождями Исраила, с добровольцами из народа. Славьте Вечного!10Вы, кто ездит на белых ослицах, кто сидит на коврах, кто ходит по дороге, – пойте!11У колодцев слышен голос берущих воду: они вспоминают о великих делах Вечного и о великих делах воинов Исраила. Тогда народ Вечного устремился к воротам.12„Вставай, вставай, Девора! Вставай, вставай, пой песню! Поднимайся, Варак! Уводи своих пленных, сын Авиноама!“13И тогда уцелевшие собрались к вельможам, народ Вечного собрался ко мне против сильных.14От Ефраима пришли те, кто укоренился в Амалике, за тобой, Вениамин, с твоим народом. От Махира пришли вожди, от Завулона – держащие жезл полководца.15С Деворою шли вожди Иссахара – да, с Вараком был род Иссахара, и за ним они ринулись в долину. А в кланах Рувима большое колебание.16Что же мешкал ты среди овчарен, слушал, как стада собирают свистом? Кланы Рувима в большом колебании.17Галаад прижился за Иорданом. Дан – зачем у кораблей он засиделся? Ашир остался на побережье и живёт у своих пристаней.18А народ Завулона рисковал жизнью, и с ним Неффалим на высотах поля.19Явились цари, сразились; цари Ханаана сразились в Таанахе, у вод близ Мегиддо, да не взяли серебряных трофеев.20Звёзды с небес сражались, с путей своих сражались с Сисарой.21Река Кишон прочь их унесла, древняя река, река Кишон. Вперёд, душа! Будь сильна!22И грохотали коней копыта в галопе, в галопе его жеребцов.23„Прокляните Мероз, – сказал Ангел Вечного, – жителей его прокляните страшно, ведь они не пришли на помощь Вечному, на помощь Вечному против сильных“.24Благословенна средь женщин будь, Иаиль, кенея Хевера жена, благословенна средь женщин, живущих в шатрах.25Просил он воды – подала молока, в величественной чаше принесла ему сливки.26Руку свою протянула за колышком, правую – за молотком ремесленника. Поразила Сисару, голову ему разбила, раздробила, пронзила висок.27К ногам её он склонился, упал, лежал. К ногам её он склонился, упал, да, где склонился, там и упал – мёртвым.28Мать Сисары из окна глядит, причитает из-за решётки оконной: „Что ж его колесницы так долго нет? Что же стук колесниц его медлит?“29А мудрейшие из женщин придворных отвечают ей, да и сама она всё время твердит себе:30„Не добычу ли берут они и делят: по девице на воина иль по две, пёструю одежду для Сисары, пёструю, расшитую одежду, богато расшитую одежду мне на плечи – всю эту добычу?“31Да погибнут все враги Твои, Вечный! А те, кто любит Тебя, да будут как солнце, когда оно поднимается во всей своей силе». И земля покоилась в мире сорок лет.
Библия, ревизирано издание
1В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:2Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА.3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала.4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.5Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.7Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил.8Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?9Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА!10Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!11Далеч от кипежа на стрелците*, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите.12Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!13Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните.14Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител.15И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.16Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на* стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.17Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.18Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните* места на полето.19Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.20От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.21Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.22Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.23Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.24Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.25Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.26Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.27В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?29Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:30Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.31Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.