2.Mose 1 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

2.Mose 1 | Священное Писание, Восточный перевод

Угнетённые исраильтяне

1 Вот имена сыновей Исраила (он же Якуб), которые пришли с ним в Египет, каждый со своей семьёй: 2 Рувим, Шимон, Леви и Иуда, 3 Иссахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Неффалим, Гад и Ашир. 5 Всех потомков Якуба было семьдесят. Юсуф уже был в Египте. 6 Со временем Юсуф и его братья умерли, как и всё их поколение. 7 Но исраильтяне рожали много детей, их становилось всё больше и больше, и их народ стал таким многочисленным, что они расселились по всей земле Египта. 8 Прошло время, и к власти в Египте пришёл новый фараон, который ничего не знал о Юсуфе. 9 Он сказал своему народу: – Смотрите, исраильтяне становятся многочисленнее и сильнее нас. 10 Давайте поступим мудро. Если исраильтян станет ещё больше, и случится война, они присоединятся к нашим врагам, выступят против нас и покинут страну. 11 Египтяне поставили над исраильтянами надсмотрщиков, чтобы изнурять их подневольным трудом. Исраильтяне построили фараону Питом и Раамсес – города для хранения припасов. 12 Но чем больше исраильтян угнетали, тем больше их становилось, и они расселялись так, что египтяне начали бояться исраильтян 13 и потому безжалостно принуждали их трудиться. 14 Они сделали их жизнь горькой, заставляя делать кирпичи из глины, заниматься строительством, а также работать в поле. Исраильтян безо всякой жалости заставляли делать всю эту тяжёлую работу. 15 Царь Египта сказал еврейским повитухам, которых звали Шифра и Пуа: 16 – Когда вы будете принимать роды у еврейских женщин, то будьте внимательны: если родится мальчик – убивайте его, а если девочка – оставляйте в живых. 17 Но повитухи боялись Всевышнего и не исполняли приказ египетского царя. Они оставляли мальчиков в живых. 18 Царь Египта вызвал повитух и спросил: – Зачем вы это делаете? Зачем оставляете мальчиков в живых? 19 Повитухи ответили фараону: – Еврейские женщины не такие, как египетские: они крепкие и рожают ещё до нашего прихода. 20 За это Всевышний был милостив к повитухам, а народ продолжал увеличиваться и стал ещё многочисленнее. 21 За то, что повитухи боялись Всевышнего, Он даровал им в награду семьи и детей. 22 Тогда фараон приказал своему народу: – Каждого мальчика, который рождается у евреев, бросайте в реку Нил, а девочек оставляйте в живых.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Израилският народ в Египет

1 Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: 2 Рувим, Симеон, Левий и Юда, 3 Исахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. 6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. 7 А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. 8 Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. 9 Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; 10 нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. 11 Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните. 13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. 15 При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа): 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат*, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18 Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца? 19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. 20 Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства*. 22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил*, а всяка дъщеря оставяйте жива.