2.Mose 2 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

2.Mose 2 | Священное Писание, Восточный перевод

Рождение пророка Мусы

1 Один человек из рода Леви взял себе жену из того же рода. 2 Она забеременела и родила сына. Увидев, какой это красивый ребёнок, она прятала его три месяца, 3 а когда не смогла больше прятать, взяла тростниковую корзину и покрыла её смолой и дёгтем. Она положила в неё младенца и поставила её среди тростника на берегу Нила. 4 Сестра младенца встала поодаль, чтобы увидеть, что с ним случится. 5 Дочь фараона спустилась к Нилу купаться, а её служанки ходили по берегу. Она увидела корзину среди тростника и послала за ней рабыню. 6 Открыв корзину, дочь фараона увидела младенца. Он плакал, и она пожалела его. – Это один из еврейских детей, – сказала она. 7 Тогда сестра младенца подошла и спросила у дочери фараона: – Может, пойти и привести кормилицу из евреек, чтобы она вскормила для тебя младенца? 8 – Да, пойди, – ответила та. Девочка пошла и привела мать младенца. 9 Дочь фараона сказала ей: – Возьми этого младенца и вскорми его для меня, а я тебе заплачу за это. Женщина взяла младенца и вскормила его. 10 Когда ребёнок подрос, она отвела его к дочери фараона, и та усыновила мальчика. Она назвала его Муса («вытащить»)*, говоря: «Я вытащила его из воды».

Бегство Мусы в Мадиан

11 Однажды, когда Муса уже вырос, он пошёл к своим соплеменникам и увидел, какую тяжёлую работу они делают. Он увидел, как египтянин бьёт еврея – его соплеменника. 12 Оглянувшись вокруг и увидев, что никого нет, Муса убил египтянина и спрятал его тело в песке. 13 На следующий день он увидел двух дерущихся евреев. Он спросил обидчика: – Зачем ты бьёшь своего соплеменника? 14 Тот ответил: – Кто поставил тебя начальником и судьёй над нами? Не думаешь ли ты убить и меня, как убил египтянина? Муса испугался и подумал: «Должно быть, то, что я сделал, стало известно». 15 Услышав об этом, фараон хотел казнить Мусу, но Муса убежал от него и поселился в стране мадианитян. Однажды, когда он сидел у колодца, 16 семь дочерей мадианского жреца пришли начерпать воды, чтобы наполнить поилки и напоить отару отца. 17 Но пришли пастухи и отогнали их, тогда Муса встал, защитил дочерей жреца и напоил их овец. 18 Когда девушки вернулись к своему отцу Иофору*, тот спросил: – Почему вы сегодня так рано вернулись? 19 Они ответили: – Какой-то египтянин защитил нас от пастухов. Он даже начерпал нам воды и напоил отару овец. 20 – Где же он? – спросил отец у дочерей. – Почему вы оставили его? Пригласите его поесть с нами. 21 Муса решил остаться у этого человека, и тот отдал свою дочь Ципору Мусе в жёны. 22 Она родила сына, и Муса назвал его Гершом («чужестранец там»), говоря: «Я стал поселенцем в чужой земле». 23 Спустя долгое время царь Египта умер. Исраильтяне стонали в рабстве и взывали о помощи. Вопль об их рабской доле дошёл до Всевышнего, 24 и Всевышний, услышав их стоны, вспомнил Своё соглашение с Ибрахимом, Исхаком и Якубом. 25 Всевышний посмотрел на исраильтян и пожалел их.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Раждане на Моисей

1 В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени. 2 И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца. 3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката. 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. 5 И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините и ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. 6 Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца. 7 Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето? 8 А фараоновата дъщеря и отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето. 9 И фараоновата дъщеря и заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше. 10 А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей*: Понеже, каза тя, го извадих от водата.

Бягството на Моисей

11 А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; 12 и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. 13 Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си? 14 А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. 15 А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. 16 А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце. 17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им. 18 И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо? 19 А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете. 20 Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас. 21 И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена. 22 И тя роди син; и той го наименува Герсам*, защото казваше: Пришълец станах в чужда земя. 23 След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. 24 Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. 25 И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.